AEDVIL

Плодовете на данъците

Арменска приказка

Живял някога в Тевриз един персийски цар, обкръжен от везири и слуги. Веднъж царят казал на везирите си:

–         Чуйте ме, везири! Така както си седим в двореца, ние никога няма да разберем, какво става из страната ни.

–         Какво ще заповядаш да направим, господарю?

–         Как какво? Ще се преоблечем като дервиши[1]. Ще обикаляме из страната и ще разберем, какво е нейното положение.

Преоблекли се царят и неговият пръв везир като дервиши, възседнали конете си и почнали да обикалят села и градове.

И ето че веднъж, в най-големия пладнешки пек, те стигнали до една цветуща градина. Мъчела ги жажда, затова извикали градинаря и го помолили да утоли жаждата им. А градинарят вместо вода им изнесъл два нара. Единият нарязал, изцедил сока му в една чаша и им я поднесъл. Царят и везирът изпили сока от нара и утолили жаждата си. А вторият нар градинарят им дал за из пътя.

Като се отдалечили малко, царят рекъл на везира:

–         Виждаш ли, какво излиза, а? Ние двамата едва изпихме сока от един нар…. Каква ли огромна печалба получава градинарят от цялата си градина!

–         Но той работи, затова получава награда за труда си.

Добре, ама царят си знае своето:

–         Защо досега аз не съм въвел данък върху градините, а?

Върнали се те в двореца и царят наложил данък върху градините.

Минали две-три години. Царят и първият му везир отново се преоблекли като дервиши и почнали да обикалят села и градове. Стигнали най-сетне до онази градина и пак помолили градинаря да утоли жаждата им.

Обиколил цялата си градина градинарят, за да търси нар и да поднесе сока му на пътниците, но не можал да намери. В края на краищата открил един сбръчкан, изсъхнал нар, разрязал го и почнал да го изстисква, но колкото и да се мъчил, нито капка сок не капнала. Учудил се царят и попитал:

–         Слушай, градинарю, преди две-три години пак бяхме поискали от теб нещо за пиене. Ти ни изнесе един нар и с неговия сок ние и двамата утолихме жаждата си… Защо в същата тази градина сега ти не можа да намериш нито един нар?

–         Е, дервиш-баба – отвърнал градинарят, – не пожела царят тази градина да дава изобилен плод и градинарят да се възползва от това.

–         Че какво направи царят? – попитали пътниците.

–         Как какво направи? Наложи такива данъци, та ни разори съвсем. Не успяхме да обработим както трябва градината, повечето дървета изсъхнаха. Ето, това са плодовете на данъците… – въздъхнал градинарят и им подал съсухрения нар, от който капка сок не можал да изстиска.

Източник:

Азаран и Бюлбюл. Арменски народни приказки. – София : Изд. “Нар. младеж”, 1983, – 184 с.

Преводач – Дона Минчева.

Към следващата арменска приказка – “Пул Пуги – съдия“.

Към индекса за бърз достъп до арменските приказки.