AEDVIL

Кабардинска приказка

Понесъл вятърът комара през поля, гори и високи планини. Гледа комарът – вятърът го носи право срещу огромно дърво – вековен дъб. “Блъсна ли се в него – ще загина!” – помислил си комарът и се развикал с все сила:

   – Махай се от пътя ми, старче! Че иначе..! С корен ще те изтръгна!

Пищял комарът, а дъбът не се помръдвал. Вероятно дори не го чул.

Извадил късмет комарът – промъкнал се край листата, между два дебели клона. Размахал хилавите си крачета, развикал се:

   – Какво ти казах, глупчо?! Не ме послуша! Наложи се да те разцепя на две.

Чули хвалбите му жабите, разсмели се, изпопадали от смях – право в блатото цопнали. Затуй комарите вече бягали от тях – да не им се смеят.

 Източник:

Сказки народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 442.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата кабардинска приказка “Лястовичката“.