Tag Archives: кабардинска

Куйцук и Шайтан

 

 

Кабардинска приказка

 

Вървял веселият Куйцук, връщал се от сенокос – с коса на рамото. Изведнъж, – откъде ли се взел, откъде ли изскочил рогатият Шейтан – и му препречил пътя.

   – Накъде си тръгнал, Куйцук?

   – Не виждаш ли, връщам се от сенокос.

   – Какво ново там?

   – Всичко си е по старому. Девет косачи едновременно един комар убиха.

   – Голям слабак трябва да е бил тоя комар! – засмял се Шайтан.

  – Малък или не – девет вълкодава не успяха едното му бедро да оглозгат.

   – Сигурно са били кутрета.

   – Може и да са били, но всеки от тях, като се изправи на задните си лапи – планински орел лови, дорде из облаците се рее…

Разсърдил се Шайтан, тропнал с копито:

   – Орли голишарчета – дето още да летят не умеят!

   – Не споря, – рекъл Куйцук – но всяко с крилете си девет къщи покрива.

Още повече се разгневил Шайтан:

   – Малки са били домовете!

   – Малки или не – във всеки от тях по девет камили размахвали опашки и гонели мухите. – засмял се Куйцук.

   – Сигурно са били мънички камилчета.

   – Може и мънички да са били, но пиели вода от дълбок кладенец., без да се навеждат. – усмихнал се хитрецът.

   – Не е бил дълбок тоя кладенец! Дечурлигата с клечка земята са ровили. – гневно засвяткали очите на дявола.

   – Не споря – може и плитък да е, но сутрин спуснеш ли ведрото, чак вечерта плясъка му ще се чуе.

   – Навярно кратък е бил денят – късно се е съмнало, рано се е стъмнило. – изсъскал Шайтан и едва не се пръснал от яд.

   – Малък – не малък, сутринта поведе ли пастирът теленце към планината, вечерта – бик връща у дома. – разсмял се Куйцук.

   – Слабовато ще да е било бичето, вятърът го е събарял.

   – Не споря. Слабовато или не – впрягали го редом с девет вола. Влачело ги, все пред тях тичало, а браздата след него – девет пъти по-дълбока била. – весело отговорил Куйцук.

Разбрал дяволът, че не може хитреца да наддума и започнал да се заяжда с него.

   – Имаш девет дупки на бешмета си, Куйцук.

Беден бил веселякът, старо било сукненото му палто, но чисто и добре закърпено. Не се срамувал Куйцук от бедността си – честно си изкарвал хляба. Шеговито отговорил на Шайтан:

   – Знам. Девет косъмчета от дрехата ми са паднали, на опашката ти са се залепили.

Загубил си ума от яд дяволът, че не може Куйцук да наддума.

– И чувяките ти са пробити!

Стари кожени обувки носел хитрецът, но били меки и удобни.

  – Не споря – може и пробити да са, но ме водят там, където поискам. – разсмял се Куйцук.

А Шайтан се надул, посинял от яд и се пукнал.

 

 

Източник:

СКАЗКИ народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 433-435.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

 

Към следващата кабардинска приказка “Карабатыр“.