AEDVIL

 Ламята си мислеше, че е непобедима. Та нали змейското опълчение си отиде.

– Сега лес-с-сно ще се с-с-справя с тях! – Сама се успокояваше тя, докато пълзеше край пропастта, в която я бяха хвърлили змейовете. – Змейовете и Пороят сега ги няма. – Ламята изпълзя на поляната. – Ис-с-скам си ключето!

Пред нея смело се изправи зеленоокото момченце Оги.

– Здравейте! Намерихме украшението ви. Ето, вземете го. – Оги ѝ подаде ключето-близнак от стрелбището. Изгубили сте го край езерото на младите пъстърви.

– И-с-с-скам си ключето! Моето ключе! Къде сте го с-с-скрили?!

Ламята се развъртя и с опашката си повали няколко млади дървета.

– Ние уважаваме гостите си, но ако те вредят на гората и планината…

– С-с-само се опитайте да ме изгоните и ще ос-с-станете без вода! Езерото е мое!

Ламята замахна с тежката си лапа и …аха да размаже зеленоокото момченце…

В тоя миг се появиха Бялата и Черната сфера. Връхлетяха с бясна скорост.

Докоснеше ли Бялата сфера някоя люспа, тя се нажежаваше до бяло. Приближеше ли Черната – люспата се вледеняваше и напукваше.

Долетя и вълшебният чук Мьолнир. С такава сила тресна Ламята, че бронята ѝ се разпиля, разсипа се като пясък по брега. Появи се и Тор.

– Изчезвай оттук и никога повече кракът ти да не е стъпил на тази земя! – провикна се Тор. – Ако ти е мил животът, забрави завинаги пътя към тая планина!

Съскайки и изгаряйки всичко по пътя си, Ламята пак се търкули в пропастта. “Позор! –мислеше си тя – Преди поне ме победиха по-достойни противници – змейовете. А сега – някакъв си варварин!…”

Какво направиха после кълбовидните мълнии?

Е, май не са само мълнии… Какво са тогава? … Може би някога ще научим, но… Засега нямаме достатъчно информация.

“Какво ли е това?” – Лунният лъч  надникна иззад облаците и видя, че всички спяха. Спеше и Огненото драконче – сгушило се в Бялата сфера. Спеше и сънуваше ласките на своите мама и татко. Не ги виждаше, но чувстваше, колко много го обичат.

Спеше и Ави – гушнала Черната сфера. Спеше и сънуваше необятни простори с много звезди.

А Бялата и Черната сфера се бяха преплели така, че приличаха на китайския символ ИН –ЯН.

“Какво ли означава всичко това?” – чудеше се Лунният лъч. Реши да отиде в Аедвил – да попита Великия вълшебник.

За това пътешествие се разказва в “Оги и Планетата”. Но преди да отидеш в Аедвил, трябва да прочетеш: “Оги и Ламята”, “Оги и Градушката”, “Оги и Дъг”, “Оги и Кълбовидните мълнии”, “Оги и Сушата”, “Оги и Халата”, “Оги и Ген”, “Оги и Лим По”, “Оги и Вулкана”, “Оги и Гейзера”, Оги и Черната орда”.

Очакват те още много приключения, страховити битки, истински предизвикателства за смелостта и мисловните ти умения…

А сега, изпитай своето умение да издирваш важна скрита информация – иди на № 04_43.