AEDVIL

Деветдесет и девет гулдена

Австрийска приказка

Живял някога обущар-скъперник. Все гледал, как да измами чираците си – хем да не им плати, хем да се подиграе с тях.
Веднъж при обущаря дошъл младеж, който искал за му стане чирак.
– Много от вас идват при мен. Уж са обущари, а за нищо не ги бива. Нищо не умеят.
– Изпитай ме! – помолил момъкът.
– Добре. – съгласил се обущарят. – Да видим, можеш ли обувки да майсториш.
Ушил момъкът обувки – да им се ненагледаш. Зарадвал се майсторът и казал:
– Спори ти работата. Заслужаваш не само чирак, но и калфа да ми станеш.
Взел го на работа. Вечерта го завел в малка таванска стаичка.
– Тук ще спиш. – рекъл му и си тръгнал.
Но любопитството го загризало, решил да надникне през една пукнатина, да види, какво прави новият му чирак. Момъкът коленичил на пода, поклонил се и заговорил:
– Е, господи, кажи ми, колко още да ти се моля?! Кога ще ми дадеш сто гулдена? Моля се, моля се, напразно…
Станал от пода и си легнал да спи. Обущарят се прибрал и също заспал.
На следващия ден се случило същото: чиракът на колене седи, на господ се моли.
– Е, господи, кажи ми най-накрая, кога ще получа от теб сто гулдена?
Решил обущарят да се пошегува със своя чирак. На сутринта се покатерил на покрива и пробил дупка точно над стаята, дето живеел помощникът му. Вечерта, щом чул, че момъкът отново се моли, обущарят взел кесийка, извезана с бисери, поставил вътре деветдесет и девет гулдена и я пуснал през дупката на покрива. Тупнала тя на пода.
– Я да видим, какво падна? Може най-сетне господ да е станал по-щедър…
Калфата взел кесията, развързал я и започнал да брои парите. Преброил деветдесет и девет гулдена и промърморил:
– Ех! Може и да си господ, но си нечестен. Исках сто гулдена, а ти само деветдесет и девет си ми изпратил. Впрочем, кесията струва един гулден, така че стават сто.
Цяла нощ не спал обущарят – любопитството го измъчвало – чудел се, как ли ще постъпи калфата, как ли ще се държи?
На сутринта момъкът рано-рано се заловил за работа – обувки шие, пее, свирука. За парите – ни дума не издумал. Досадно му било на майстора, не издържал и запитал:
– Получи ли вчера кесийка, избродирана с бисери, с деветдесет и девет гулдена в нея?
– Да.
– Знаеш ли откъде са тези пари?
– Знам. От Господ. Бог ми ги изпрати.
– Съвсем не. – изсмял се обущарят. – Мои са. Върни ми ги!
– Как ли пък не! – сопнал му се калфата. – Аз на Господ се молих, пари му исках и ето – те ми паднаха от небето.
– Върни ми ги! Аз пуснах кесията през дупката на покрива. Давай парите!
– За нищо на света!
– Ще те дам под съд!
– Хе-хе! Изплаши ме. – засмял се момъкът.
Обущарят хукнал към съдилището, сговорили се със съдията, как калфата да разорят. Пратили глашатая да го доведе.

В това време момъкът съвет от най-хитрия адвокат подирил:
– Знаеш ли, как да запазя кесията с парите?
– Ако ги поделиш с мен, добър съвет ще ти дам. – рекъл хитрецът.
– Дадено! – обещал калфата.
Адвокатът знаел, че съдията и обущарят са се наговорили да измамят момъка и решил да се подиграе с него.
– Започне ли съдията да те разпитва, рекъл му адвокатът, ти си подсвирквай, а с дясната ръка мустаците си поглаждай.
Запомнил момъкът съвета на адвоката.
– Получи ли кесия, извезана с бисери, с деветдесет и девет гулдена в нея? – пита съдията.
Калфата мълчи, с дясната си ръка мустаците си поглажда. Пита ли пита съдията, момъкът все своето си знае – мълчи, глади мустак. Разгневил се съдията:
– Явно тоя е побъркан. Нищо не може да се направи… Марш от тук!
Не чакал момъкът да го подканят, изхвърчал от залата на съда. До вратата адвокатът го чака. Не вярвал той, че калфата ще запази кесията, но все пак решил да иска пари за своя съвет.
– Дай ми моята половина от гулдените! – развикал се адвокатът.
А калфата в отговор само си свирука и поглажда мустак.
– Ах ти! Измамник! – креснал адвокатът. – Ще те науча аз!
Но момъкът вече го нямало. Вървял по пътя към село и се радвал, че надхитрил градските измамници и отмъстил заради чираците, които работели без пари, че и подигравките на обущаря търпели.

Източник:
http://www.fairy-tales.su/narodnye/avstrijjskie-skazki/154-devjanosto-devjat-guldenov.html
Превод и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова

Образ – австрийски флорин от 1888 година– из сайта:
http://coinquest.com/cgi-data/cq_ro/response_380/austria_florin_1888.jpg

 Австрийска монета с главата на младия Франц Йозеф:
http://www.coinquest.com/cgi-data/cq_ro/response_graphics/franz_joseph_young.jpg

Статия:
http://coinquest.com/cgi-bin/cq/coins?main_coin=9688

Към следващата австрийска приказка “Добрият съвет е по-скъп от злато – 1“.

Към индекса “Австрийски приказки“.

Към индекса “Приказки от други народи“.