Category Archives: австрийски

Двете сестри – 1

 

 

Първа част на австрийската приказка “Две сестри”

В едно село живеела жена с двете си дъщери. Съседите ѝ не я обичали, защото била горда и безсърдечна. По-голямата дъщеря била досущ като майка си, а малката била добра, отзивчива, готова всекиму да помогне. Всички в селото я обичали. Само майка ѝ и по-голямата ѝ сестра я мразели. За да се избави от нея, майката я пратила по света да се скита, работа да търси.
Въпреки постоянните унижения и караници, девойката трудно се разделила с родния си дом. Напразно молила майка си да не я праща далече от родния край. Жестоката жена не се смилила над нея, а по-голямата сестра ѝ се надсмивала, вместо да ѝ съчувства. Девойката вързала в кърпата си парче хляб с малко сол и със сълзи на очи тръгнала на път.
Дълго вървяла, стигнала до печка накрай порутено селце. И нали била свикнала да работи и да помага всекиму, девойката донесла глина от близкия овраг и измазала печката. После тръгнала през гората.
Вървяла, вървяла, видяла горски ручей, затлачен от клонки и треви. Веднага се заловила за работа и скоро ручеят весело бълбукал. Водата бликала бистра и студена. Край ручея девойката видяла круша и ябълка. Почвата около тях била суха и напукана. Корените на овошките се показвали над земята, а листата били пожълтели и опадали. Заринала девойката корените, донесла вода от ручея, обилно поляла двете дръвчета.

Накрая, след като дълго се скитала, стигнала до малка къщурка, дето живеела странна старица.
– Ще ме приемете ли в дома си? Бих могла да ви помагам.
– Хм… Добре, но само при условие, че няма да пиеш от гърнетата, които са наредени в моята стая. Ще бършеш праха от двата сандъка – стария и новия.
Бедното момиче с радост се съгласило и останало в дома на старицата. Шетало по цял ден. За своята работа получавало малко храна, която споделяло с кучето и котето, които живеели заедно с бабичката. Скоро девойката спечелила уважението на старицата, заради своето трудолюбие и сговорчив характер. Котето и кучето обикнали момичето и не се отделяли от него.
Веднъж старицата заминала по работа и оставила девойката да се грижи за дома ѝ. Още през първата нощ, когато момичето останало само, се чул шум – някой силно тропал по портите. Изплашила се девойката, зачудила се що да стори. Кучето застанало до вратата, ръмжейки. Котето извило гръб и гневно засъскало срещу неканените гости. Разбрало момичето – не бива да отваря вратата. На разсъмване всичко утихнало.

Tymnata_gora
Из: http://www.ibeauty.bg/users/images/1862642173214.jpg

Това се случвало всяка нощ – цяла година, докато старицата се върнала. Зарадвала се тя, като видяла, колко чист и подреден е домът ѝ.
– Искаш ли да останеш при мен? – запитала бабичката.
– Благодаря, че ме приютихте, но ми е мъчно за родния дом.
– Искам да ти се отблагодаря за старанието – рекла старицата. – Виж двата сандъка – стария и новия. Кой от тях избираш?
Погледнала девойката – старият сандък бил малък, украсен с дърворезба – листа, цветя и весело слънце. Големият бил обкован със злато и скъпоценни камъни.
– Колко е красиво! – възхитила се девойката и погалила старото съндъче.
– Твое е! – усмихнала се старицата.
Благодарила девойката. Старицата излязла от стаята.

Любопитството надделяло и момичето започнало да повдигна един по един капаците на гърнетата. От там изскочили пленените нещастни души, радостно благодарили на девойката и се разлетели на разни страни.
– Бягай, спасявай се! – шепнели те.
Девойката затворила капаците на гърнетата, прегърнала кучето и котето, побързала да се отдалечи. А старицата, като забелязала, че гърнетата са отваряни, разгневила се и хукнала подир девойката. Скоро я настигнала, но спасените души отворили пропаст пред магьосницата. Наложило се да я заобиколи. И макар че се забавила много, пак започнала да настига девойката. Тогава благодарните души замолили гората да сплете клони, да ги извиси до небесата; с остри бодли да обраснат храстите – да спрат магьосницата. Като видяла непроходимия гъсталак старицата плюла сърдито и прекратила гонитбата.

Девойката много се изморила. Щом стигнала до ручея, замолила го:
– Моля те, дай ни водица.
– Разбира се! Ти ме почисти, погрижи се за мен. Сега водите ми са бистри и студени.
Напоила девойката кучето и котето. Пийнала и тя. Отдъхнала си. Изворчето ѝ дало кратунка с водица за из път. Сбогувала се с него, благодарила му, а то я благословило словото ѝ да се лее и да утолява жаждата на душите за добри думи на надежда и доброта.
Погледнала девойката към ябълката и крушата. Повял вятър, залюлели се клоните,  листата шепнели:
– Благодарение на твоите грижи оцеляхме. Ето, хапни си от нашите плодове. Обилен урожай и благоденствие те очакват!
Изсипали се сочни ябълки и круши. Добре си похапнали кучето, котето и девойката. Благодарила тя и пак тръгнали на път.

Вървели, вървели девойката, кучето и котето – пак изгладнели. Видели печката, усетили аромата на вкусни гозби.
– Елате, хапнете си! – поканила ги печката. – Девойче, ти се погрижи за мен, благодаря ти! Свой дом ще имаш, топлина, уют и любов!

 

Какво се случило после, ще научиш от втората част на австрийската приказка “Двете сестри – 2”.