Двете сестри – 2

 

Втора част на австрийската приказка “Двете сестри”

Скоро девойката, кучето и котето стигнали до родния ѝ дом. Майката и голямата сестра никак не се зарадвали на нейното завръщане. Но все пак любопитството надделяло. Поканили я в кухнята, поискали да им разкаже къде е била, какво е видяла. Разказала им тя, какво ѝ се е случило. Поискали сандъчето да видят. Отворила го тя. Заискрили златни ябълки, сребърни круши, скъпоценни камъни – прозрачни като изворна вода, сияещи като дъга в утринна роса. Магическата им сила възвърнала човешкия образ на кучето и котето. Превърнали се те в красив момък и прекрасна девойка. Това били брат и сестра – децата на владетеля на тази страна, отвлечени и омагьосани от вещицата.
Голяма радост настанала, принцът взел девойката за своя невеста, а сестра си омъжил за годеника ѝ. Заживели щастливо, справедливо управлявали страната и народа си.

А какво се случило с жестоката майка и злобната сестра? Черна завист затлачвала сърцата им. Майката веднага пратила щерка си да повтори пътя на сестра си, за да донесе още по-големи богатства.
Тръгнала голямата сестра на път. Като стигнала до старата печка, дори не я погледнала, не се спряла до ручея, нито до овощните дръвчета. На никого “Добър ден!” дори не казала…

Стигнала до дома на старицата. Тя ѝ заръчала да сготви, да нахрани кучето и котето, да избърше праха. Голямата сестра била нехайна и мързелива. Животинките се скитали полугладни, прахът се сипел, навсякъде из дома царял безпорядък. Омръзнало ѝ на старицата това безобразие и решила бързо-бързо да изпроводи неканената гостенка.
– Избирай! – рекла бабата. – Стария или новия сандък?
– Новия, разбира се! По-големия!
– Е, добре, вземай го и се махай!
Грабнала девойката големия сандък, дори без да благодари го потътрила по пътя. Влачила тя, влачила го – изморила се. Подире ѝ кретали със сетни сили кучето и котето.
Стигнали до извора. Искала тя вода да пие, но нали не го била почистила, на кална локва се бил превърнал. Все пак напълнила не една, а две кратунки с кална вода. Надявала се на скъпоценни камъни да се превърне водата.
Раздрусала крушата и ябълката, но вместо сочни плодове, камъни се посипали върху главата ѝ. Въпреки това тя ги събрала в един чувал и се изгърбила да го мъкне към къщи. Вярвала, че каменните круши и ябълки ще станат златни и сребърни.
Стигнала до печката накрай порутеното село. А там вече я чакала майка ѝ. Запалили огъня, приготвили се да си хапнат от лакомствата. Нямали търпение да дочакат, печката сама да им ги предложи. Отворили капака, любопитни да вкусят лакомствата. Но, о, ужас! Печката била пълна със страховити домашни и планински духове. Котката и кучето се превърнали в злобни демони, които грабнали майката и дъщерята, разсмели се и ги напъхали в печката…
Ето, такава била съдбата на двете сестри, които по един и същ път вървели, но го извървели по своему.

 

Източник: http://skazochnikonline.ru/index/dve_sestry/0-2696
Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова

 

planinski_duh_earth_elemental

Планински дух – из: http://www.selenabg.com/bg/Illustrations/earth_elemental.jpg

леший

Из славянската митология – горски дух – “леший”.

 

Към следващата австрийска приказка “Деветдесет и девет гулдена“.

Към индекса “Австрийски приказки“.

Към индекса “Приказки от други народи“.