Добрият съвет – 1


Първа част на австрийска приказка

Добрият съвет е по-скъп от златото
Преди много, много години, един селянин слушал църковна проповед. Пасторът накрая казал:
– Който даде на Господ Бог, стократно ще му се върне!
Зарадвал се беднякът. Една единствена монета си имал той, но я пуснал в черковната кутия за дарения. Повярвал: За една – сто ще получи от Бога!
Зачакал богатството да се изсипе в дома му. Чакал година, две. Не дочакал. Тръгнал на път – белия свят да види, а ако се срещне с Бог – за дълга да му напомни. Оставил у дома жена си и децата.
Вървял, вървял, стигнал до оградата на голяма градина. Спрял да разгледа непознатите цветове на дърветата. Изведнъж видял: Стопанинът подрязва младите дръвчета. Вършел това толкова несръчно, че беднякът не можел да повярва на очите си. Разсмял се, макар че не му било до смях.
– Защо се смееш? – запитал стопанинът.
– Как да не се смея! Що за градинар си ти?! Така ли се подрязват дръвчетата?!
– Ти по-добре ли умееш?
– Твърде дълго съм живял, за много овошки съм се грижил. Разбирам си от работата!
– Влез, покажи ми майсторлъка си!
Не чакал беднякът да го молят. Помислил си: “Надявай се на Бога, но не стой със скръстени ръце! Дали бог ще ми прати сто монети – не се знае. А тук може и да ме наемат на работа.” Влязъл в градината, взел нож и тъй ловко подрязал овошките, че стопанинът се възхитил на сръчността му.
– Ще ми станеш ли градинар?
– Защо не? Ако ме храниш добре, ако ми платиш…
– Не се тревожи! Доволен ще останеш.
Беднякът станал градинар, много сили и време отделял на работата си, грижел се добре за овошките и те давали обилен плод.

cvetove

Стопанинът нито веднъж не съжалил за това, че взел за градинар бедняка. А селянинът дори и не забелязвал, как лети времето. Минали няколко години. Тъгувал той за родния край, за жената и децата си. Решил да се завърне в родния дом. Казал на стопанина:
– Доста поработих. Достатъчно! Плати ми, че да си вървя!
Не му се искало на стопанина да се раздели с такъв добър градинар. Та къде ще намери друг като него?! Как ли не го молил, градинарят все повтарял:
– Скъпа ми е твоята овощна градина, много труд вложих в нея, но е време да се завърна у дома.
Разбрал стопанинът – нищо не може да задържи баща, който тъгува за децата си.
– Е, добре, върви! Не очаквай пари от мен. Ще ти платя с три безценни съвета. Първо: Винаги избирай стария, а не новия път. Второ: В чужд дом никога не любопитствай! Не питай “Защо?”, нито “Какво значи това?” Трето: Не прибързвай! Слушай, гледай, мисли, после действай!
Вечерта селянинът се приготвил за път и отишъл при стопанина – да се сбогуват.
– Вземи тая баница. Колкото и гладен да си, не я разрязвай, докато не настъпи мигът на най-голяма радост за теб!
Благодарил беднякът и се отправил към родния край. Върви и си мисли:
– Как ли ще изхраня децата и жената? Връщам се без пукната пара в джоба. В главата – само три мъдри съвета, в торбата – баница, но и от нея не мога да си похапна.
В тоя миг го настигнала пищна карета. Показал се отвътре пътникът и го поканил да се качи при него.
Пътували, що пътували, стигнали на кръстопът. Кочияшът искал да подкара конете по новия път.
– По стария, по стария път карай! – викнал беднякът.
Но кочияшът не се съгласил. Тогава селянинът благодарил на пътника и го помолил да нареди на кочияша, да спре. Сбогувал се и слязъл. Тръгнал по стария път, а каретата – по новия.
Вървял, вървял, стигнал до нов кръстопът, където старият път се съединявал с новия. Наблизо имало хан. Влязъл градинарят и запитал ханджията:
– Не е ли минавала от тук карета?
– Не, не е минавала.
В този миг чули – тревожно цвилят коне, тропат конските копита. Излезли навън и видели – препускат конете, сбруята им – разрязана, а каретата я няма. Разтревожили се. Извикал ханджията слугите си, отишли да видят, какво се е случило. Намерили пребит човека, който пътувал с каретата.
– Разбойници ни нападнаха. Кочияша убиха, мен ограбиха и осакатиха.
Пренесли пострадалия пътник в хана. Погрижили се за раните му.
Зарадвал се беднякът, че послушал мъдрия съвет на стопанина на градината. Помислил си: “Дали не е вълшебник?”

Ще научите от втората част на австрийската приказка:
Добрият съвет е по-скъп от златото” – 2.