Добрият съвет – 2

 

Втора част на австрийската приказка
“Добрият съвет е по-скъп от златото”

На следващия ден селянинът пак вървял, вървял, вечерта спрял в една кръчма. Помолил да пренощува там. Завели го в малка стаичка на тавана. Погледнал през прозорчето към вътрешния двор и здравата се изплашил. Там навсякъде се търкаляли човешки ръце и крака. Преди да се осмели да попита, спомнил си втория съвет. Дума не посмял да издума. Легнал си и нали бил много уморен от пътя, веднага заспал.
На сутринта станал рано и слязъл при кръчмаря – да му плати.
– Не ти ли се стори чудно, че на двора се търкалят човешки ръце и крака?
– Не си пъхам носа в чужди работи.
– Браво! – похвалил го кръчмарят – Ако ме беше запитал, също щеше без ръце или нозе да останеш.
Сбогували се и беднякът отново тръгнал на път.
Мислено благодарил на стопанина на градината: “Благодаря ти за съвета!”

Дълго вървял, най-сетне стигнал до родното си село. Влязъл в хана, който се намирал точно срещу родния му дом. Погледнал през прозореца и видял войник да влиза в дома му, а жена му да го прегръща. Искало му се веднага да изскочи от хана и да разсече невярната си невеста. Но…си спомнил третия съвет. Запитал стопанина на хана:
– Кой е този млад войник?
– Брат на вдовицата, която живее в този дом. Мъжът ѝ отдавна замина на гурбет. Оттогава ни вест, ни кост от него. Едничката ѝ радост са децата, дето едва успява да ги изхрани. А ето сега брат ѝ се завърна, опора ще ѝ бъде.
Беднякът отново благодарил мислено на стопанина на градината: “Благодаря ти за мъдрия съвет!”

На другия ден имало празник в селото. Голямо угощение приготвили съселяните му. Поканили и гостите на ханджията. Седял беднякът-градинар до трапезата, похапвал вкусни гозби, гледал съселяните си – ядат, пият, веселят се, но никой не го познал.
– Нима всички сте ме забравили?! Не ме ли познахте?! – извикал той.
Погледнали, Учудили се:
– Кой си ти, странниче?
– Скъпа жено, любими мои дечица, не ме ли познахте?!
Развикали се тогава невестата и децата на бедняка:
– Завърна се най сетне! Жив си! Слава на бога!
– Тате! Тате си е дошъл!
Прегръща градинарят жена си и децата и си мисли: “По-радостен от този миг няма да има! Ще послушам стопанина на градината, ще разрежа баницата, която ми даде.”
Извадил я беднякът от торбата. Поставил я на трапезата. Но с нито един нож не успял да я разреже. Накрая разчупил баницата. И … чудо на чудесата! Търкулили се златни монети. Това била наградата за труда на градинаря. Зарадвали съселяните му. Разказал им беднякът всичко, а накрая рекъл:
– Вярно казват хората: Добрият съвет е по-скъп от златото!
– А златните ти ръце са по-скъпи от златото! – рекла невестата му и го прегърнала.
Заживяло щастливо семейството на градинаря. Прочул се той – всички знаели, че златни ръце има – работи ли в някоя градина, богат урожай ще има.
Източник: http://bbb.kiev.ua/xorowij-sovet-doroze-zolota.htm
Превод и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова

 

Може би децата, внуците и правнуците на градинаря са сътворили тези чудесни съвременни австрийски градини:

Mainau_dzhudzhe
Майнау – райският остров на езерото Бодензее:
http://www.profitours.bg/vacations/081_16_516.jpg

Mainau_aleia

Майнау – цветна алея
http://www.profitours.bg/vacations/081_17_516.jpg

Mirabel

Градината на Мирабел – Залцбург – Австрия:
http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/original/Jun2013/61134157.jpg

 Кликнете върху снимката, за да я видите в по-голям размер.

 

Към следващата австрийска приказка “Излекуването на краля“.

Към индекса “Австрийски приказки“.

Към индекса “Приказки от други народи“.