08_28_Към кратера
Привечер слънцето подпали хоризонта. Заглъхна дори шепотът на вълните. “Затишие пред буря”… – мислеше си Морският орел и се вглеждаше в океана – на запад, накъдето отлетяха Калин и Оги. – “Не ме послушаха… А бурята ще бъде страховита…” – Болката в старите му кости ставаше нетърпима преди буря. Морският орел тежко разпери криле. Спусна се ниско над водата – чак до дъното на крайбрежната пещера. Мисълта му летеше след младия, безумно-смел орел. Видя Калин и Огненото драконче в разгара на бурята:
Светкавици раздират небето. Облаци врат и кипят. Камшиците на дъжда шибат безмилостно. Ветровете обезсилват крилете и смразяват кръвта. Сиянието на Огненото драконче обгръща Орлето, заедно с Ген и Ави, които са се сгушили сред перата му. Но силите на Оги и Калин се изчерпват. Сиянието избледнява и почти изчезва. Крилете натежават. Водните планини се издигат все по-високо, сгромолясват се все по-често, с все по-оглушителен грохот.
“Отклонете се малко на юг, към кратера на подводния вулкан! Там по време на буря се отваря входът към подводна пещера, образувана от коралите в залива.“ Напразно Морският орел се опитва да достигне с мисълта си Калин… Орлето не го чува. “Едно време ние, орлите, можехме да обединяваме силите на мисълта си…” – въздъхва старият Морски орел и се опитва да изпрати към орлето ясен образ – “Ето, виж, това е пътят към входа на пещерата!”
Изведнъж млада мисъл подхваща образа, запраща го право в целта. Калин потръпва, но не от студ, а от радост. Чувства, как силата на брат му го изпълва, укрепва крилете му. Мъдростта на Морския орел изостря мисълта му. Тъкмо навреме. Миг преди да се строполят сред вълните, Калин и Оги откриват входа към подводната коралова пещера.
Дали не е капан? – питаш се? Ще разбереш на № 08_29.