08_19_Трънчето
– Разбира се, че се страхувам. – Калин Орелът напразно се опитваше да успокои брат си. – Страхувам се, че няма да се справя. Боя се, че мама и татко може и да са прави, като не ни пускат. Още толкова много неща има да уча… Но реших! Заминавам!
Зоркото око плесна с криле, но не посмя да напусне гнездото. Ах, как се мразеше! Мислеше си: “Аз съм страхливец! Нерешителен, мекушав глупак! Калин сигурно ме презира…” Зоркото око се отпусна в гнездото. Примирено покри главата си с криле. Не искаше да слуша увещанията на вечно побеждаващия си брат.
Спомняш си трънчето, което се заби в пръста ти? Не можа да го извадиш. Е, по-скоро, не се реши – страхуваше се от иглата и от болката. Пък и сигурно щеше да ти потече кръв… Реши, че то само ще излезе. Така и стана. Само че пръстът ти забра. И те боля цяла седмица. В болницата изцедиха гнойта, а заедно с нея излезе и трънчето. Почистиха раната. Като по чудо – раната заздравя само след два дни.
Защо ли се сети за това точно сега? Ще разбереш на № 08_21.