AEDVIL

Завист – ненавист

Превъплътил си се в образа на Калин Орела. Обичаш брат си. Разбираш го. Искаш да му помогнеш. Знаеш, че лошите чувства трябва да се изтръгват навреме. Иначе като плевели изсмукват силата и волята ти. Трънчето на завистта и страха може да загнои в братоубийствена ненавист…

Сещаш се, как да помогнеш на брат си?

Ще му покажеш неговите способности, за да повярва в тях? Да разбере, че само от него зависи, дали ще преодолее страха и нерешителността си?

Браво! Добре си го измислил. Получаваш  по 100 точки съобразителност и творчество. Запиши ги в Дневника на приключението!

– Зорко око, погледни ме! Сега съм по-бърз и по-издържлив от теб, защото не си тренирал – беше болен. Но оцеля! Ако аз бях толкова издържлив – като теб – нямаше да се страхувам.

– Ти? От какво се боиш?

– От болести. От лекари. Само като видя бяла престилка…

– Не може да бъде! Преструваш се, за да ме успокоиш.

– Не! Честна дума – страхувам се. Затова много се зарадвах, като ме отведоха далеч – чак в Ледения дворец.[1] Срамувам се, че те изоставих…

– Не си ме изоставил – спаси ме! Досети се, че може да ме излекуват с кръвта ти – след като те имунизираха.

– Това бе щастлива случайност. Зорко око, ти си по-любознателен и по-умен от мен. И по-смел! Аз никога не бих се спуснал сам в пропастта.

Е, май твоят подход подейства?… Брат ти повярва в себе си. Малко по малко укрепна. Рамо до рамо се учехте да летите все по-бързо и по-далеко.

Вече знаехте, как да доведете дъжда над полята и градините. Успявахте да отведете градоносните облаци на безопасно място – над езерото. Оставяхте ги там – да изсипят ледения си товар.

Ако искаш да разбереш, какъв е дарът на Ген? Иди на № 08_20!