AEDVIL

– Как не се сетихме по-рано! – ядосваше се старият вълшебник.

– Е, вече не сме млади… – въздъхна Ом – И двамата с теб сме столетници.

– Хàлата отдавна е изпробвала този начин на лечение… – прошумоля с листа мама Йоли – Заразила се е. В кръвта ѝ са се образували антителата, с които имунизира всички ни…

– Състоянието на Зоркото око се е подобрило. – съобщи Скалàта.

– Ох-и! И все пак още не е открито лечение…

– Оли ми изпрати вест. – мама Йоли пророни една сълза. – Още нищо не са постигнали в лабораториите. Ген е все така опасен. Стои заключен и се гневи на учените.

– Учени! Ох-и! Нали те са направили Дъг страшен, грозен и нещастен…

– А дали начинът, по който са променили Дъг, не би възвърнал добрите способности на Ген? – тихичко разсъждаваше Опи, но всички го чуха[1].

Вековната Мура предаде идеята му по ароматофона. Малката круша Оли се досети, че е най-лесно да доставят няколко гена в лабораторията, в която се е родил Дъг, и там да експериментират.

Речено-сторено! Оги преодоля разстоянието само за миг. Поставиха епруветката[2] в хладилна камера между два магнита[3]. Постепенно увеличаваха силата на магнитното поле. Изследваха промените, които настъпват в гените. Успяха да възвърнат безценните им свойства.

Дойде ред на експериментите. Ефектът бе мигновен. Птиците оздравяваха минути след като ги инжектираха.

Само Свраката не доживя откритието на века – новия възстановен Ген. А той беше толкова щастлив, че просто не знаеше, как да благодари на Оги-екипа.

Желаеше да помогне на Дъг. Орлетата и Оги искаха да тръгнат с него.

 Какви ли невероятни приключения ги очакват? Ще разбереш от следващата история – за “Оги и Лимпо”.

Към индекса на “Оги – Огненото драконче”.