AEDVIL

Стотици лаборатории и изследователски центрове търсеха начини да излекуват болните птици.

Оги-екипът следеше резултатите. Съобщаваше ги в Йотунхейм. Все още нямаше надеждно лекарство. Ави се тревожеше най-много за Огненото драконче. Оги не виждаше красотата на замръзналата вода. За него тя беше само леден затвор. Престоят в двореца на хримту̀рсите му се отразяваше зле. Потънал в мрачни мисли, дори и не забелязваше, колко грижовна е Малката Капка.

Калин-Орелът толкова много тъгуваше за брат си, че дума не продумваше. Затова Оги се стресна, когато чу вика му:

– Кръвта!

– Замръзна ли?

– Не! Ави добре се грижи за нас. Не виждаш ли, че за да ни затоплят рушат двореца си. Хримту̀рсите неуморно го градят – всеки ден, отново и отново…

– Прав си. А аз дори не им благодарих… – засрами се Огненото драконче.

– Няма нужда да ни благодарите. – Ави засия.

От топлината в стаята прекрасната ѝ ледена пелерина се топеше. Водата се изпаряваше, издигаше се във въздуха, пречупваше светлината. Хиляди малки дъги танцуваха наоколо.

– Трябва да се върнем! Моята кръв ще спаси брат ми!

– Да не се заразиш и ти?! – разтревожи се Ави.

– Нали съм имунизиран!

Калин-Орелът размаха криле и полетя назад към родния дом.

Политай и ти към епизод № 07_26.