AEDVIL

Маймунка с круша в ръка се разхождаше спокойно из лабораторията. Никой не ѝ обръщаше внимание. Имаше толкова много опитни животни – голяма част опитомени. Учените бяха свикнали с това – нечий четирикрак или пернат любимец да наднича любопитно.

Необезпокоявана от никого Офи намери документите за изследванията. Разгледаха ги с Оли, но не успяха нищо да разберат от сложните схеми и таблици. А с какви неразбираеми думи си служеха учените!

Добре че дойдоха гости в лабораторията. Показаха им големия електронен микроскоп. Погледнаха през него. Видяха мъничките микроби[1]. И дори много по-малките “гени”[2], които приличаха на усукани верижки, с топчета по тях. Обясниха им, че има ген, от който зависи синеоко или чернооко ще се роди бебето. Здрави и красиви ли ще са зъбките му – това се определя от друг ген. Трети показва момче ли ще бъде или момиче.

– Гените пазят огромно количество информация…

– Като паметта на компютър? – запита пълничко момченце.

– Много, много повече. Ако хиляди компютри се съберат на едно място, може и да успеят да запишат информацията, която съхранява един единствен ген.

– А този хладилник защо е толкова голям? – запита малко момиченце и посочи огромната зала обградена със святкащи екрани.

– Там пазим най-ценните си открития. Например ген, който може само за миг да събере цяла войска и да спре и най-страшните микроби.

– Като тези, които причиняват птичия грип ли? – щръкнаха от любопитство плитчиците на момиченцето.

Изследователят се смути.

– Не. Не сме сигурни, че птиците умират от тази болест… Още не е ясно, какво я причинява.

Децата си тръгнаха.

Внезапно, Оли и Офи чуха, че някой ги викаше иззад дебелите метални стени. Някой, който бе заключен в ледения търбух на машината, можеше да разговаря с тях без думи. И този някой беше тъжен и уплашен. Ясно! Владееше вълшебството на Лунния лъч. Умееше да предава мисли и чувства и искаше да общува с тях. Много му се искаше…

– Къде си? – озърна се Офи?

– В хладилника. Е, поне тъй го нарекоха децата. Изследователите му викат иначе. Нали ги знаете – с техните трудни думички и цифри, цифри! Свят да ти се завие!

– Кой си ти? – попита Оли.

– Ген.

Офи потръпна. Никак не ѝ харесваше някой да чете мислите ѝ, без дори да попита, съгласна ли е.

– Извинявай, Офи! – Ген явно се притесни.

– Моля! Защо си тъжен и гневен?

– Защо си заключен? – запита Оли.

Може би ще разбереш на № 07_18.