AEDVIL

– М-м-много въпроси наведнъж.

– Отговори! – настояваше малката круша – Щом знаеш всичко за нас, трябва да разкажеш за себе си. Ние не можем да четем мислите ти.

– Само възприемаме чувствата ти. – добави Офи, макар че Ген, знаеше това.

– Няма много за разказване. Създадоха ме преди месец. За да ускорявам лечението. Да помагам на организма – сам, без лекарства да се справя с болестите.

– И какво се обърка? – обади се Офи.

– М-м-много съм бърз. Прекалено бърз…

– Организмът на болния не издържа атаката на твоята войска от гени? – досети се Оли.

– Браво! Много си съобразителна. – възхити се Ген.

– Имаш ли нещо общо със смъртта на птиците? – подозрително го погледна Офи.

– М-м-може би. Не знам.

– Как така? – ядоса се Офи – Какво криеш?

– Преди седмица изчезна ампула[1] с ген. – обади се глас зад гърба им.

Оли стреснато се обърна, а Офи се изкатери чак до тавана на залата.

– Вие кои сте? – строго запита възрастният мъж, който разказваше на децата за лабораторията.

– Оли.

– Офи.

– От Оги-екипа? – мислено ги попита мъжът.

Маймунката и Малката Круша погледнаха учудено изследователя, който владееше дара на Лунния лъч.

“Как е получил тоя дар?”

“Кой е откраднал ампулата с Ген?”

“Какво е сторил с него?”

“Къде…?” “Защо…?” “Как…?”

– Е, стига въпроси! Имай търпение!

Първо разбери резултатите от разследването на Ози и мадмоазел ФУ. Иди на № 07_19.