AEDVIL

Тишината на нощта бе нарушена от гневно съскане. Хàлата мигом прие образа на бик с огромни рога и тежки копита, готови да премажат всяка змийска глава.

Край Казаните се приземи Ламята. ХоГ изпълзя от ухото ѝ. Занарежда поздрави и хвалебствия за Хàлата, но тя почти не го слушаше. Нямаше вяра на такива “сладкодумци”. Обичаше откритите двубои – очи в очи, но се оказа, че е направила голяма грешка, подценявайки Червея. Думите му, подсилени от магията на Ламята, плетяха здрава юзда около мислите и чувствата на Хàлата. Скоро тя бе убедена, че ХоГ и Ламята са най-добрите ѝ приятели. Гореше от желание за мъст:

– Тези дрипльовци – приятелите на Оги – искат да ми отнемат властта…

– А ти – най-могъщата Хàла – от векове си тяхна господарка… – нашепваше ѝ ХоГ. – Властта е твоя! Защото я заслужаваш!

Хàлата слушаше ли слушаше и все повече се гневеше. Размахваше бичите си рога. Риеше с копита. После прие образа на стара билкарка. Тръгна из гората растения да събира.

Още по-силно завряха, закипяха Казаните.

Какви ли ще ги забърка Хàлата, ще разбереш от играта “Оги и Ген”.

Какво става с ХоГ и Ламята? Виж сам на № 06_40.