AEDVIL

Хàлата видя, как гърчавото същество ХоГ се отправи към поляната, а Ла Миа тръгна към Казаните. Спомни си мазната усмивка и съскащия глас на чужденката и потръпна отвратена. Не им вярваше. Никак не ѝ харесваха тия двамата. Усещаше, че Ла Миа владее могъща магия.

– Защо съм ѝ притрябвала? Ех, да беше тук Питанка…

Още рекла-не изрекла и пред нея се появи девойка с блестяща рокля и коси сияйни като слънчеви лъчи. Поклони ѝ се до земи и се превърна на змийче, което вече можеше да разговаря мълчаливо с нея.

“Благодаря! Беше добра с мен. Сега е мой ред да помогна.”

Питанка затанцува пред Ла Миа, която се промъкваше тихо. Хàлата чу мислите на чужденката:

”Глупави същества. Лесно ще ги подчиня. За дълго ще ги поробя. Ще ги използвам, докато унищожа Огненото драконче… Тая мърлява вещица – Хàлата – ще ми свърши добра работа. Ще я подлъжа да направи магия, с която да разболее орлите. А това, което може да срази един Картàл, ще се справи лесно с един стар гарван… Умре ли той – с него ще изчезнат знанията и вълшебствата му. Оги няма да успее да ги изучи. Ще го унищожа!”

Казаните вряха и кипяха. Хàлата бъркаше отварите и наричаше:

– Картàлът бил по-силен от мен, а?! Невярна болест силите му ще изпие. Да видим, как тогава с мен ще се пребори?!

“Дори няма да се наложи да я омагьосвам. – подсмиваше се Ламята –  Както би казал ХоГ: “Най-много обичам доброволните сътрудници…”

Как Хàлата ще надхитри Ламята? Наистина ли ще се откаже от възможността веднъж завинаги да си разчисти сметките с орлите-градушкари? Ще разбереш от “Оги и Ген”.

А сега идва ред на поредната битка с ХоГ и Ла Миа. Иди на № 06_40.