06_38_Заклинанието

 

 

В полунощ пълната луна любопитно надникна иззад облаците. Един сребърен лъч затанцува по змийските люспички и погъделичка Питанка.

– Хайде да си поиграем! – звънна гласчето му.

Всички спяха. Чу го само Омайничето. Ори се преструваше на заспала. Тя единствена успя да остане будна. Искаше да дочака часа на вълшебството.

Лунният лъч се изкатери до шийката на стомничката. Затанцува сред шарките ѝ. Те засияха. Заприличаха на тайнствени писмена – заклинание, оживяло под ласката на Лунния лъч.

Ори докосна Опи, който спеше, скрит под листенцата. Като истински разузнавач той се промъкна безшумно. Събуди Скалàта, Гарвана и Маймунката. Скалàта запамети заклинанието. Ох го разчете и го промени така, че Питанка да възвърне истинския си образ, да запази вълшебството си и да може сама да решава, кога и как да го използва.

Маймунката напръска змийчето с мълчана вода, докато Ох изричаше подобреното заклинание. Питанка възвърна човешкия си образ, но продължаваше да мълчи. Наистина бе чудна красавица. Приличаше на принцеса – змийските люспици се бяха превърнали на блещукаща рокля.

Вълшебството на Лунния лъч им помогна без думи да разберат, какво се е случило.

“Ото не е предател.” – отдъхна си Офи.

“А може и Хàлата да не е чак толкова лоша…” – мечтаеше си Ори.

“Някой дебне в мрака…” – мълком ги предупреди Опи и скочи в храсталака. Маймунката пъргаво се скри сред клоните на мама Йоли. Ози се прокрадна дебнешком, но никого не видя. Питанка мигом се преобрази на мъничко змийче и се скри сред скалите. Вълшебникът се престори че спи, но не се скри. “Един стар гарван не е кой знае каква плячка…” – помисли си той.

“Дали Хàлата ми е повярвала, когато ѝ казах, че семейството на Картàла няма да я нападне…” – чудеше се Опи.

Вместо да се чудиш и ти – скачай на № 06_39. Там ще разбереш.

“Наближава решителният сблъсък с Ламята.” – помисли си Скалàта. Съгласен си с нея? Иди на № 06_40.

“Всеки миг ще се случи нещо непоправимо…” Споделяш предчувствието на Ори? Права ли е тя? Ще разбереш на № 06_51.