06_37_Мълчана вода

 

 

Ото се грижеше за Питанка. Хранеше я. Носеше я винаги със себе си – сгушена на гърдите му. В интерес на истината и Хàлата помагаше – мажеше змийчето с някакъв мехлем. То бързо се съвземаше. Синините му изчезнаха. Ото започна да го пуска из поляните. Често го виждаха да се припича върху скалите. Но един ден змийчето изчезна. Ото нищо не каза. Хàлата също мълчеше. Всяка нощ Пороят сънуваше Опи: Скакалецът подскачаше и надничаше любопитно.

И всяка нощ Ото отново и отново не успяваше да го спаси: Опи ту политаше в бездната. Ту падаше във врящите казани на Хàлата. Ту биваше стъпкан от тежките копита на бика с огромни рога. Ту 12 змийски опашки шибваха Скакалеца и размазваха крехкото му телце. Кошмарите нямаха край. Дори Хàлата се смили над Ото – даде му билкова отвара – та поне една нощ да може да си почине. Пороят не намираше покой. Нямаше милост към себе си. Мислеше си”: “Що за приятел съм аз?… Не можах да опазя Опи…” Ото се тревожеше и за Питанка. От няколко дни не я беше виждал. “Дали не ѝ се е случило нещо лошо?” – питаше се Пороят.

А в това време Оги гледаше към скалите и недоумяваше: Какво иска змийчето? Защо вече трети ден стои тук? Кой ли го е изпратил?

Свраката предлагаше да го клъвне, напомняло ѝ за Питанка.

Омайничето Ори и маймунката Офи го окайваха – било самотно и тъжно, искало да ни каже нещо, а не можело.

Вълшебникът Ох обясняваше, че змийчето няма никакви магически сили, но сякаш разбира думите на тайния вълшебен език.

Скàлата мълчеше. Вековната мура Ом многозначително поглеждаше мама Йоли, ала и двете не продумваха.

Оли четеше вълшебни приказки.

– Вижте илюстрацията! – развика се внезапно малката круша. –  Питанка е дъщеря на мъдреца от Змийската долина. Била чудна красавица, но мързелива, горда и любопитна. Веднъж прочела заклинание от тайните книги на баща си. То я превърнало на вълшебно змийче. Трябвало да слугува, в далечни земи да се скита, докато някой не я полее с мълчана вода – в полунощ, при пълнолуние.

– Ох-и! Интересно! Тази нощ е пълнолуние. – подскочи Гарванчето. – Ще опитаме да развалим магията, нали?

– Ще трябва да мълчиш до тогава – цели 14 часа. Ще можеш ли? – усмихна се маймунката.

Гребна вода от изворчето. Занесе я до Скалàта. Мълчаливо я остави пред змийчето. То се размърда – за пръв път от три дни. Уви се около стомничката, вдигна главичка, впи очи в Офи. Маймунката не се уплаши – внимателно се отдръпна. Мълчаливо седна в сянката на мама Йоли и зачака.

Ако бързаш да узнаеш, какво ще стане в полунощ – будувай на № 06_38.

Докато чакаш, може да се упражняваш. Приложи тайното оръжие. Отговори: Защо Вековната мура  многозначително поглежда мама Йоли? Защо Скалàта мълчи?

Запиши отговорите си в дневника на приключението. Свери ги на № 06_44.