AEDVIL

 Оги дълго търси ключето. Свечери се. Гората утихна.  Всички отдавна спяха. Само Опи още будуваше, но скоро умората го надви – главата му клюмна. Тогава от пукнатината под него се измъкна малко ключе[1]. Приплъзна се по стръмнината и аха – да скочи в езерото, но Оги се събуди и успя да го хване. Помисли си:  Защо ли се опитва да се измъкне? Като беглец… Защо Опи на никого не каза, че го е намерил? Защо го пазеше зорко?

Е, въпросите трябваше да почакат.

Оги тръгна да търси ключе, което да прилича на беглеца. Спусна се към летовището в подножието на планината. Превърна се на зеленооко момченце. Приближи се към стрелбището в увеселителния парк.

– Мечето! Искам мечето!

– Утре мама ще ти купи по-хубаво.

– Не! Сега! Това мече! Искам го!

– Мама не може да стреля.

Хлапето се разрева гръмогласно. Хората започнаха да се обръщат. Майката се притесни.

– Извинете, може ли аз да стрелям вместо вас? – учтиво запита Оги.

Жената плати. Оги стреля два пъти. Мечето подскочи и тупна в ръчичките на малчугана.

– Улучи! И двата пъти! – детето заподскача от радост.

Мъжът от стрелбището подаде на Оги верижка с ключе, което много приличаше на беглеца. Оги взе ключето, а верижката постави на вратлето на мечето. Сбогува се с майката и детето и се скри сред тълпата летовници.

Какво е намислил Оги? Ще разбереш на № 04_33.