04_18_Закрила
Превъплътил си се в образа на Охи. Летиш пред сияйната сфера. Водиш я към върха на скалата, където Оги често посреща изгрева на слънцето.
– Ами ако не съм прав? – мислиш си, а сърцето ти се свива. – Ами ако Ламята я е изпратила?…
Гневно проблясване. Сякаш сферата възприема съмненията ти. Изпълва те светлина. Може би тя се опитва да те убеди, че няма да навреди на Оги. Точно когато първият слънчев лъч надникна иззад хоризонта, сияйната сфера достигна до Оги. Разшири се и го обгърна.
– Оги! Къде си? Ох-и?
– Тук.
Сиянието изчезна. Кълбовидната мълния вече я нямаше.
– Ох-и! Какво стана?
– Обгърна ме нежност, топлота и радост. Чувствах се защитен, обичан, закрилян.
– Като в гнездото – под крилата на мама и татко.
– Почувствах, че в мен се влива сила и…
– Ох-и! И какво?
– Не знам. Може би някога ще науча…
Иди на № 04_13 и избирай отново.