04_10_Следотърсачи
– Ключът на загадката е скрит някъде тук. Но къде? – недоумяваше малката круша Оли.
– Как не съм го надушил до сега?!
Ози нетърпеливо размаха опашка. Втурна се към къпинака. Като истински следотърсач се промъкна в гъсталака и скоро пухкавата му козина се белееше редом с черните къпини.
Да не остане по-назад от приятеля си, гарванчето Охи се вреше из малинака. Скоро край червените малини се ветрееха черни перушини.
Покрай детективската задача приятелите се изподраха, но и добре си похапнаха. Изпоцапани и проскубани задрямаха на припек.
Събудиха се привечер. И сякаш не бяха същите. Ози гневно ръмжеше и наричаше Охи с грозни думички. Дори се опита да го сръфа, моля ви се! Гарванчето го кълвеше и жестоко го обиждаше – сякаш никога не са били приятели, а заклети врагове – от векове враждуващи на живот и смърт.
И Оли цял ден се скита из планината да дири ключето. Върна се с ожулени колене. Скараха се с мама Йоли. Ах как само се скараха! Тежки думи си надумаха. Добрата мама Йоли не приличаше на себе си. Свирепо размахваше клони. Здравата напердаши Оли и тя сърдито изфуча нанякъде. На всяка крачка страшни закани сипеше. Малката круша Оли премина край стария вълшебник и дори не го поздрави.
“Просто да не повярваш! Гняв? Неуважение? Жестокост? В нашата гора?!“ Чудеше се Ох, отлитайки към епизод № 04_11. Можеш и ти да го последваш.