AEDVIL

– Ламята май е права… Моето семейство са пъстървите. А аз дори не ги познавам… Дали имат нужда от мен? – въздъхна натъженият Дъг – В горното езеро има млади пъстърви. Ще отида при тях.

– Да дойда ли с теб?

– Ела. Оги, приятелите ни се страхуват от нас.

– Дъг, ти растеш. Страшничък си – но само за враговете… Точно това ни помогна в битката с Ламята.

– Твоето умение да четеш мисли също ни спасява много пъти, но сега ги плаши… Изоставиха ни, а уж сме приятели.

– Дъг, опитай се да ги разбереш. Страхуват се не от мен, а от лошите си мисли. Нужно им е време, за да се научат да ги прогонват. Срамуват се от тях. Затова ме отбягват – за да не ме разочароват.  Аз пък се опитвам да овладея вълшебството – да чета чуждите мисли само когато сме в опасност.

– Да вървим. – Дъг се гмурна. Прескочи водопадчето и заплува из езерото.

– Как ще стигнеш до Горното езеро? – недоумяваше Оги.

– Под хълма има пещера. Подземен поток свързва езерата. Ще те изпреваря, дори и да полетиш. – Дъг плесна с опашната си перка и изчезна зад Скалата, която дремеше на припек.

Ори, червеното омайниче, се беше скрило сред камъните и се преструваше, че спи. Охи и Ози се мяркаха в далечината, сред къпинака и малинака. Оли и Ави не се виждаха наоколо. Оги се озърна. Чувстваше страха на приятелите си и нежеланието им да е близо до тях. Въздъхна и тихо се отдалечи от поляната. Пое по стръмната пътека към върха.

Ако смяташ, че Оги не бива да чете мисли, за да не се сърдят приятелите му, иди на № 04_14.

Ако си убеден, че трябва да проучи и развие това свое вълшебно умение, продължи на № 04_15.

Ако бързаш да узнаеш тайната на скакалеца Опи, скачай на № 04_03.