AEDVIL

– Браво! Добре се справи. – Хвали те вековното дърво Ом. – Спаси гората и планината. Навреме се сети да използваш окото на Ламята. Но откъде беше сигурен, че змеят не е лош?

– Помогна ми Лунният лъч. Гмурна се до дъното на езерото. Свърза ме с мислите и чувствата на непознатия му обитател. Той не разбираше, защо хората го нападат. Нищо не им беше направил. Много му беше мъчно.

– Самотен се чувства. – Допълни срамежливото червено омайниче Ори.

– Ние сме ти приятели. – Извика Опи, подскочи и се приземи на върха на Скалата.

– Ох-и! Приятели! – Подхвръкна до него и гарванчето.

– Благодаря. Готов съм на всичко, за да ви помогна в битката срещу Ламята. Научете ме, променете ме, омагьосайте ме!

– Но кой си ти? – Строго запита старият вълшебник – гарванът Ох.

– Не знам… А и няма значение. Сега ви трябва змей – за да победите Ламята. Готов съм на всичко! Моля ви, научете ме!

Иди на № 03_07.

Печелиш 1 точка творчество.