03_07_Бързо се учеше…
Змейчето растеше не с дни, а с часове и още по-бързо се учеше. Нарекоха го Дъг. Скоро всички го обикнаха. Че как да не харесваш едно толкова сърдечно и любознателно змейче?!
Обграждаха го с любов и всеотдайни грижи. Ом му разказваше за дърветата, Ори – за цветята, мама Йоли – за билките. Офи го учеше да скача и тича, Ави – да се пързаля по водопада. Мускулите му заякнаха.
Дъг беше много умен. Попиваше мъдростта и силата на Скалàта, вълшебствата на стария гарван Ох, неуморния, търсещ дух на скакалеца Опи.
Славата на новия стопанин на планината се разнесе през девет земи в десета. Долетяха млади змейове – силите си с него да премерят. Отведе ги Дъг до най-високите планински върхове, до най-дълбоките пропасти. Там да се сражават, на горските обитатели да не навредят. Гърмяха, трещяха, три дни и три нощи мятаха мълнии – не успяха да го победят.
Признаха Дъг за предводител на змейското опълчение. Срещу кого ли? Срещу Ламята, разбира се. От памтивека се знае, че змейовете с Ламята враждуват. Своите землища от пороите и градушките бранят. С Ламята битка на живот и смърт водят.
Щом разбраха, че Ламята преследва Оги и мадмоазел ФУ, заклеха се – до последна капка кръв да воюват, но от Ламята да ги опазят.
В една безлунна нощ, в началото на лятото, навръх Еньовден…
Какво се случи, ще научиш на № 03_24.