AEDVIL

– Говорите за него, като че ли той не е тук. – Ави е разгневена.

– Але-хоп! – Скакалецът Опи се преметна през глава и тупна точно върху челюстта-кука. – Ами ако обърнем наопаки плановете на Ламята? Ако направим пъстърво-акулата наш приятел…?

– Ох, стига с твоите щуротии! – сърди се старият вълшебник и разперва черни криле.

– Сериозно! Помислете! Ако го направим предводител на змейското опълчение… Ще сразим Ламята.

– Готов съм на всичко, за да ви помогна…- изскърца гласът на чудовището от езерото. – Научете ме, променете ме, омагьосайте ме!

– Но тогава ти ще станеш нещо различно, а не пъстърва. – тревожи се Оги.

– А ти, не прие ли образа на момченцето Оги, за да спасиш приятелите си.

– Обратното – те ме преобразиха, за да ме спасят от Ламята.

– И без това вече не мога да се върна…За дъговите пъстърви аз съм още по-страшно чудовище, отколкото за вас….

– Ох, не може да се върне времето…

– “Времето е в нас и ние сме във времето…”[1] – е казал един мъдър и смел българин. – Избоботи Скàлата, но никой не разбра, какво искаше да ги посъветва.

Дали е по-добре да си това, което си?

Или да станеш това, което искаш да бъдеш?

А може би да приемеш съдбата си – да се превърнеш в това, което е нужно, за да спасиш приятелите си?

И тъй, чудовището от езерото, змеят-сайбия, самотното дете не познало родителска ласка, реши да се учи – да бъде приятел и да стане добър змей. Реши да стане предводител на змейското опълчение.

Дали успя? Ще научиш на № 03_07.