03_15_Ом
Вековната мура мълчаливо понасяше обидите и болката. Колежът за “ръководни” червеи се разпростря от корена до върховете ѝ. Кората на Ом бе проядена и суха – като прахан.
Една нощ, в средата на лятото, се разрази внезапна буря. Изви се вихрушка. Блесна и тресна в един и същи миг. Светкавица порази вековното дърво. От сърцевината му избухна буен пламък. Обхвана колежа за “ръководни” червеи. Скоро само пепел остана от тях. Огънят бързо се разпространи. Нямаше листа, нямаше вода, въздухът бе сух и прашен. Сякаш за миг – гората изчезна. После пороен дъжд плисна, изми лицето на планината, напои земята.
Ала много, много години, минаха, докато нови гори израснат, нови потоци запеят по планинските склонове, нови поляни разцъфнат. Земята бавно лекува раните си. Гората се възражда, за да съхрани живота и красотата на света, но за това са нужни много, много години…
Наложи ли се пак да избираш, добре помисли, преди да разрешиш някому да мисли, да решава, да действа вместо теб…
Запиши в дневника на приключението, че губиш по една точка познание и решителност. Добави си 5 точки добронамереност и 10 точки доверие.
Изстрада и 10 точки познание.