AEDVIL

Какво става в колежа за ръководни червеи?

Те едрееха и хитрееха. Ом всеотдайно се грижеше за тях.

– Най-важно е да не забравяте никога, че трябва да се грижите за тези, които ръководите!

– И да изгризете тези, които си позволяват да ви поучават.

Изхихика най-едрият червей и отхапа порядъчно парче от кората на вековното дърво.

Ом се сгърчи от болка, но все още вярваше, че някое от тези нещастни създания ще разпери криле и ще полети… Ала те само пълзяха, гризяха и дебелееха… Дните отминаваха. Кората на вековното дърво беше проядена на толкова много места, че заприлича на решето.

Гъсеници напитиха листата на дърветата. Обещаваха на гората, че ще има нови – пъстроцветни, летящи листа. Ала от всяко обещание се пръкваха пълчища от още по-ящни гъсеници.

Гората умираше. Въздухът не достигаше. Изворите пресъхваха.

Децата на горските обитатели робуваха в чужбина – за да купят вода и въздух, та да оцелеят родителите им.

Търтеи дебеловрати пристигнаха. Издигнаха нектартеки. Продаваха вълшебен прашец. Без него горските обитатели вече не можеха. Заради него – убиваха. Смъркаха все повече и повече… Искаха поне за миг той да им върне уханието на цветя и горски билки… Оги с ужас наблюдаваше всичко и не вярваше на очите си. Чу тихия стон на вековното дърво:

“Ние сами отхранваме чудовищата… Каним ги да ни поробят… Сами слагаме в ръцете им юздите[1], дори ги молим да ни пришпорват…”

Е, драги читателю, без теб май няма да се справят… Време е да решаваш:

Дали да поведеш в атака птиците на № 03_16?

Дали Оги е готов да спаси гората на № 03_17?

Дали саможертвата на Ом ще помогне – на № 03_15?