AEDVIL

“Оги-Огненото драконче” – втора част –  “Оги и Градушката”

Превъплътил си се в образа на Картала. Чувстваш, как малко по малко Ламята прекършва волята ти.  Губиш сили…Срам! Сам да причиниш гибелта на родната гора! Сам да доведеш Черната градушка над гнездото си… Срамът ти дава сили. Напрягаш волята си. Повеждаш облаците към комините. Летиш около тях. Все повече стесняваш кръговете. Но чуждата воля се вкопчва в съзнанието ти. Миг преди да те пречупи, прибираш криле и падаш като камък. Свистене. Удар. “Мъртъв ли съм?” О, не! В гнездото си. Орлетата крещяг от ужас. Орлицата се опитва да ги предпази от ледените късове.

Изсипват се тонове черен лед. Но още по-черна е мъката, която те поглъща. Гласчетата на орлетата замлъкват. Живи ли са?

“Ние бяхме последните орли-градушкари в нашата планина… Убих дечицата си.  Опозорих рода си. Ламята пречупи волята ми. Доведох Черната градушка. Позволих ѝ да унищожи гората. Аз, най-недостойният, най-страхливият, най-слабият картал!”

Така ли е, наистина? Ще разбереш на № 02_ 25.