AEDVIL

“Оги-Огненото драконче” – втора част –  “Оги и Градушката”

Ламята злорадо ти се надсмива. Гледа през очите ти. Вижда: разрушеното ти гнездо, премазаните ти рожби, мъртвата орлица, окършените клони, извора – затрупан с черен лед. Чувстваш злобната ѝ радост. Възприемаш надеждата ѝ – “Дано Огненото драконче да лежи затрупано някъде там.”

Изведнъж ти олеква. Ламята прекъсва връзката. Изчезва в алено сияние. Идваш на себе си. В пещерата си – тъй, както каза Ох: “Ако вълшебството ми успее, ще се озовеш в пещерата, но в никакъв случай не мисли за това, за да не узнае Ламята.”

Виждаш Орлицата и дечицата си – живи и здрави. Спомняш си заръката на стария вълшебник: “Ламята трябва да повярва, че ни е победила. Представи си всичко най-страшно, което може да се случи, ако тя пречупи волята ти! Трябва да бъдеш много убедителен – мъката ти трябва да бъде истинска. Щом Ламята прекъсне връзката – бързайте двамата с Оги. Елате при мен. Без вас няма да мога да завърша магията, с която да спра разтопяването на черния лед.”

Силите ти се възвръщат. Обясняваш на Оги и Орлицата, какво се е случило. Отлитате с Оги. Кацате на № 02_26.