“Оги-Огненото драконче” – втора част – “Оги и Градушката”

Скрихте орлетата и Оги в пещерата. Оставихте Орлицата да ги пази. Опи подскочи и зае позиция върху най-дебелия клон на крушата. Ози се притаи в храстите под него, заедно с мадмоазел ФУ. Ох се притули сред клоните на мама Йоли.

Гората внезапно притихна – Ламята пристигаше. Щом излезе на поляната се задейства вълшебството на зеленото око[1]. Ламята се озърна. Видя “Оги”, кацнал върху най-дебелия клон на крушата. Той разпери криле и полетя.

– Няма да ми избягаш! – гневно кресна Ламята и се хвърли след него.

Ози здраво захапа дръжката на Лупата. Стисна я с все сила. Отвори се портал към Огнената вселена и погълна Ламята.

Мислиш си:

“Какво ли ще стане, ако и Градушката премине през портала?”

Старият гарван изрича някакви тайнствени думи. Чудиш се:

“Дали ще бъде достатъчно вълшебството на Ох, за да заключи портала към Огнената вселена?” 

– Успяхме ли? – наднича скакалецът Опи от хралупата.

– Може би… – Ох умело прикрива тревогата си и отлита към долината.

Разбираш – няма време – Градушката приближава.

Иди на № 02_11.