01_21_Сам

 

 

– Мечка страх, мене – не! – наричаш и изричаш – Страхувам се да остана съвсем сам…

– Джаф! Ти никога не си бил съвсем сам, Оги. Мадмоазел ФУ е била с теб, а сега и ние…

Потъваш в пухкавата прегръдка на Ози.

– Никога няма да те изоставим!

Черно перце те погъделичква – това май е най-ласкавият гарвански израз на чувства – сдържаният Охи срамежливо свежда глава.

– Апчхи! – Кихваш и засияваш с всички цветове на дъгата. Нещо в сърцето ти се е стопило. Крилата ти се разтварят. Иска ти се да полетиш…

– Пак си настинал, Оги. Тая планета май е твърде студена за теб…

– Ще му направя билкова отвара. – засиява Ави, кацнала в чашката на едно алено цвете.

– Джаф! Ави, откъде се взе?!

– Тук съм си. Танцувах. Уморих се. Май съм пропуснала нещо интересно…

Капчицата учудено гледа слисаните лица. Накрая не издържа и прихва.

Гръмкият смях на Оги, Ози, Охи и Ави оглася поляната. “Май всички чудовища успя да прогони той…” – мисли си мадмоазел ФУ и се радва на смеха им.

Е, ако още ти се чете – надникни и на № 01_20.

Може да откриеш нещо, което да ти помогне в следващите битки…