AEDVIL

Спокойно преценяваш обстановката – както са те учили твоите учители по бойни изкуства. Решаваш да използваш силата на враговете си срещу тях самите.

Подмамваш слоновете към нападащите змиелики и глиганориби.

Ловко хващаш рибешка опашка, завърташ, замахваш, мяташ чудовището – тъй че глиганските му зъби да се забият в хобота на предводителя на слоновете.

После бързо увиваш едрото туловище на един змиелик около глиганската глава, щръкнала  от вира.

Пъргаво се премяташ. Правиш няколко цигански колела. Толкова си бърз, че никой не успява да те види, когато се скриваш в клоните на Стария бор.

А битката? Не може да се разбере, кой кого блъска, ръга, тъпче, разкъсва.

Водачът на змиеликите единствен е успял да те проследи. Подло те напада в гръб. Ти първи здраво го притискаш. С огромното си туловище той се опитва да те задуши – да обвие тялото ти. Пъргаво се премяташ. Тръшваш го на земята. Прекършваш змийския врат.

Но какво става? Къде е змиеликият? Ти стискаш здраво брадатия мъх, който се спуска от клоните на Стария бор… Знаеш, че скоро тварите ще разкрият измамата. Тогава?…  Време е да отидеш на № 01_17.