01_15_Летящите слонове
Запалваш снопче стрели, изстрелваш ги ветрилообразно. Всички попадат право в целта. Слоновете изчезват, а между листата проблясват светулки.
Ала глиганорибите не се плашат от пламтящите стрели. Угасят ги във водата, перват ги с опашка – запращат ги към озъбените крепостни стени, а те ги схрускват на една хапка.
Напредват и змиите с човешки лица. Змийска опашка улучва арбалета[1] ти и той отхвръква отвъд планината. Разбираш – противникът побеждава. Обкръжени сте.
– Не се забърквайте в междуособиците на Огнената вселена! – съска предводителят на змиеликите. – Кажете ни, къде е драконовото яйце! Ще го вземем и ще си отидем.
Дали?… Не вярваш, нали? Май е време да надникнеш на № 01_17.
[1] Арбалетът е по-сложен от лъка, изстрелва стрелите по-точно, с по-голяма сила, по-далече.