01_08_Късметът?
Превъплътил[1] си се в образа на Ози. Долита разтреперания ти приятел – Охи:
– Ламята иде! Ох-и- измисли нещо! Побързай!
– Джаф! Оги, скачай обратно в Нещото! Ако имаме късмет, този – който те преследва, ще се забави.
Ози бързо скрива Нещото обратно в потока. Тъкмо се връща край огнището и от пътечката изпълзява чудовището. Насочва се право към поточето. Плясва с ноктеста лапа – фонтан от пръски се издига високо в небето и засиява с всички цветове на дъгата. Пред муцунката на Ози тупва малка дъга-драконче.
– Ха-хо-ху-хъ! – киска се Ламята. – Бях готова да ти дам, каквото поискаш – само да ми кажеш накъде е избягало Огненото драконче. А ти си го удавил! Завърши магията вместо мен.
Ламята ти се покланя. Променя цвета си – от зелена става черна. Само зъбите ѝ блестят. Огнените ѝ езици плъзват из гората. Писъци раздират тишината. Скоро огънят поглъща всичко. Остават обгорените дървета. Стърчат като черни удивителни на фона на пепелявото небе. Мъртва тишина. Поточето влачи кошмарен товар – овъглените горски обитатели.
– Благодаря, Ози – много ми помогна. Дарявам ти живота. Ха, хо, ху!
И Ламята изчезна – стопи се в тъмнината.
Е, уважаеми читателю, имаше късмет, нали? Преследвачът на Ози се забави… Но? …
Без силата на мисълта, късметът отлита…
Ако искаш да опиташ пак, иди на № 01_03. Или потърси Тайното оръжие. Ще ти помогне справочният апарат на книгата.[2]
[1]Да се превъплътиш, означава да изпълняваш ролята на някой от героите.