01_02_Нещо вълшебно
– Джаф! Тук има нещо вълшебно!
Ози се шмугва в най-големия гъсталак. Там, където поточето хуква стремглаво надолу, нещо блещука, върти се, приближава брега. Щрак! Острите зъбки измъкват от водата нещо прозрачно, гладко, леко изпъкнало.
– Много е твърдо. Зъбките ми не са оставили дори драскотина върху него… Тежи не повече от пилешко крилце…Но мирише различно…На какво ли?… Джаф! На приключения! – Ози поглежда през Нещото към пътеката. – Знаех си! Ето – пристига Мравешкият великан. Носи цяла планина на плещите си.
Кученцето явно се чуди, дали да побегне. Бърза да скрие Нещото. Завива го с пухкавата си бяла опашка. Поглежда към пътечката, но великанът е изчезнал. Само една мравка тътри към мравуняка си трохичка – два пъти по-голяма от нея… Сграбчил Нещото, Ози търчи към полянката край поточето. Обедното слънце сърдито припича. Сигурно е огладняло, но първо трябва да сготви нектарна гозба за пчелите.
– Ей, Слънчо, внимавай да не запалиш гората! – подвиква Ози и разглежда лапичката си през Нещото. – Ой! – замириса на опърлена козина. – Слънчо, да не стане играчка-плачка!
Ози изтърва Нещото върху купчинка сухи листа и потопи лапа в поточето. После продължи да разглежда странното Нещо и да се чуди: “Какви ли вълшебства крие то?”
Може би ще разбереш на № 01_03.