AEDVIL

Втора част на “Рустам, синът на Зол”

Вървял ден, два, три – много върхове покорил, буйни реки преплувал, стигнал до планински път, който се губел високо – почти до облаците се издигал.

Видял – върху една скала изсечен образът на дев[1] – в нозете му – сразени войни, в лапите на злия дух – прекрасна девойка. “Какво ли се е случило тук?” – учудил се Рустам и се приближил да разгледа добре образите.

Едва пристъпил и видял в далечината да се издига облак прах – чак до небесата. “Що за чудеса?! Дали ураган бушува в подножието на планината?” – помислил Рустам. Опрял ухо до земята – чул грохот. “Нещо лошо се случва.” – помислил той и побързал да се притече на помощ на изпадналите в беда.

Скоро видял тълпа да тича срещу него.

– Какво става? – запитал Рустам.

– Господ да ги накаже!

Плачели хората и разказвали, че планинските разбойници нападнали мирния им град и ги принудили да изоставят домовете и всичкото си имущество.

– Къде се разбойниците?

– На върха на планината. Хвърлят скали от там.

– А къде е владетелят на вашия град?

– Натовари на камилите цялото си богатство и заедно със семейството си и своите стражи – избяга. Остави ни без слънце над главите, без родна земя под нозете!

Нищо повече не запитал Рустам. Заповядал на обхванатата от страх тълпа да почака и отишъл в града. Вървял по улиците. Видял, че много от домовете са разрушени и ограбени, а над града се кълбят облаци прах.

-Е-е-й! – викнал с все сили Рустам и зачакал.

Чули разбойниците вика и спрели да хвърлят скали. Облакът прах постепенно се разнесъл и младият игид видял разбойниците на върха на планината. Изтръгнал той из корен огромно дърво, размахал го и го хвърлил високо. Полетяло вековното дърво към върха на планината, помело разбойниците, затиснало ги с клоните си.
 
Удивили се разбойниците – никога не били срещали толкова силен човек.
Рустам взел парче бяла глина и написал върху скалите:

“Разумът е най-доброто лекарство! Доверете се на разума и ще бъдете излекувани.”

Не разбрали разбойниците нищо от написаното, главатарят им се метнал на коня си и препуснал надолу – да узнае, какво иска непознатият игид.

Като се приближил, скочил от седлото, а Рустам положил ръка върху гърба на коня. Огънал се гръбнакът на жребеца – аха… да се прекърши. Разтреперал се от страх главатарят – ококорил изумено очи, не можел да се помръдне.

– По-добре е да се върши добро! – рекъл Рустам.

Главатарят дума не издумал.

– Колко са общо твоите разбойници?

– Четирийсет! – дошъл на себе си главатарят.

– Трябва да ги оженим! – строго го погледнал Рустам.

Наредил всички разбойници да дойдат в града. Свирнал три пъти главатарят, махнал с ръка. Метнали се разбойниците на конете, мигом в града дотичали. Спрели пред непознатия игид и не знаят, що да сторят.

Главатарят сякаш наяве сън сънувал. Не можел да повярва, че всичко това наистина се случва. Дал знак на своите хора, нахвърлили се вкупом върху Рустам. Като прилепи се вкопчили в него. Искали да го повалят, да го задушат. А той само размърдал плещи – разлетели се те като мухи. Изпопадали на земята.

Само с един пръст Рустам подхванал главатаря, изправил го на крака и му рекъл:

– Предаваш ли се или да оголим кинжалите?

– Предавам се! Предавам се! – развикал се главатарят и се примолил да го пощади. – Искай, каквото щеш, юначе, но не ни убивай!

– Добре! Няма да ви убия, ако завинаги изоставите разбойническия занаят, ако се ожените и с честен труд се прехранвате!

Скоро в четирийсет дома весела музика засвирила – танцували, яли, пили и се веселили – сватбите на разбойниците празнували. И благославяли справедливостта на Рустам. А той мислел само за образите, изваяни върху скалите. Може би някой се нуждае от помощта му?

Към третата част на “Рустам, синът на Зол – 3”.