Гури
Арменска приказка
Живяла някога жена, която не давала прашинка да падне върху единствената ѝ щерка. Пораснало момичето красиво, но мързеливо. По цял ден се кипрело, работа не похващало. “Вкусно си похапвам, сладко си поспивам.” – радвала се девойката. Съседите я наричали “Ленивата Гури”.
Майка ѝ, обаче, не спирала да се хвали:
– Моята щерка е умница! Първа хубавица! Готви вкусно, шие и преде!
Млад търговец чул хвалбите на майката и си помислил: “Ето, такава невеста ми трябва на мен!” Отишъл в дома на Гури, поискал да се ожени за нея. Речено-сторено! След сватбата, отвел жена си в своя дом.
След известно време донесъл голям вързоп с памук и заръчал на Гури да го изпере, разчепка и изпреде. Искал после да продаде преждата.
– Ако ми провърви, може и да забогатеем. – казал женихът и тръгнал на път.
След заминаването му Гури се заловила с любимата си работа – да се кипри пред огледалото. Мързелувала, както винаги. Веднъж, докато се разхождала край брега на реката, чула:
– Ква-а-а! Ква-а-а!
– Ей, жабки! – викнала Ленивата Гури. – Ако ви донеса вързоп с памук, ще го изперете ли? Ще го разчепкате ли? Ще изпредете ли прежда?
– Ква-а-а! Ква-а-а!
Квакането на жабите ѝ се сторило утвърдително. Зарадвала се, че някой ще
ѝ свърши работата. Тичешком се завърнала у дома. Грабнала вързопа, който мъжът ѝ оставил, върнала се на брега и хвърлила памука в реката.
– Ето! Захващайте се за работа, жабки-бабки! След няколко дни ще дойда да взема готовата прежда.
Минали няколко дни. Ленивата Гури отново дошла на брега.
– Ква-а-а! Ква-а-а!
– Какво сте се разкрякали?! Дайте ми преждата!
Жабите продължавали да крякат. Огледала се Гури, забелязала край камъните зелената тиня, покрита с водорасли.
– Ой! Вие не само сте изпрали, разчесали и изпрели памука ми, ами и килим сте си изтъкали от него!
Гури обхванала румените си бузи с ръце, разплакала се, но скоро се досетила, че от плача може да погрознее. Затова се усмихнала и рекла:
– Е, станалото, станало! Килимът остава за вас. Платете ми поне памука!
Викала тя, викала и тъй се увлякла, че нагазила във водата. Изведнъж, нозете ѝ се допрели до нещо твърдо. Навела се, бръкнала в тинестата вода, сграбчила нещото и го извадила. Отмила калта и що да види! Голям къс самородно злато. Благодарила на жабите и се прибрала у дома.
Върнал се търговецът от пътуването си. Видял златото, учудил се и запитал:
– Слушай, жено, откъде се е взело това злато?
Гури му разказала, че е продала памука на жабите. Мъжът ѝ много се зарадвал. Отрупал жена си с подаръци, похвалил я пред майка ѝ.
Но тъща му никак не била глупава. Досетила се, че той пак ще заръча на дъщеря ѝ някаква работа и тогава… Истината ще излезе на яве! Зачудила се: “Що да стори?!”
На следващия ден зетят поканил гости – да отпразнуват завръщането му.
Не можел да се нахвали със сръчната си невеста. На всички показал златото, спечелено от нея.
В тоя миг през прозореца влетял бръмбар. Закръжил над главите на гостите. Забръмчал. Тъщата изведнъж станала, поклонила се ниско на бръмбъра и го приветствала:
– Здравей! Здравей, скъпа, лельо! Ти все бързаш, бързаш! От работа и грижи, крак не подгъваш. Защо ти е всичко това?!
Стреснал се зетят:
– Мамо, какво се е случило? Какво говорите?! Как може този бръмбар да е вашата леля?!
Тъщата тъжно поклатила глава и отговорила:
– Зетко, нямам тайни от теб. Ти си ми като роден син. Наистина тоя бръмбар е моята леля. Налагаше ѝ се да работи неуморно, денем и нощем. И колкото повече се трудеше, толкова по-бързо се смаляваше, докато не се превърна на бръмбар. Всички в нашия род сме все такива – трудолюбиви. Но който от нас работи прекалено много, превръща се на бръмбар.
Щом чул това, зетят веднага забранил на жена си да работи. Мислел си: “Не дай бог, жена ми да се превърне на бръмбар!”
Източник: сайта http://www.fairy-tales.su/narodnye/
Превод от руски език – М. Дюлгерова.
Към следващата арменска приказка ” Лентяят Тюни и безделницата Ури”.
Към индекса за бърз достъп до арменските приказки.