Тюни
Лентяят Тюни и безделницата Ури
Арменска приказка
В едно село живеели мъж и жена – леняят Тюни и безделницата Ури. По цял ден спели. Никаква работа не похващали. Мързяло ги дори чай да си направят, да станат вода да пийнат!
Имали си само едно магаре, но и за него се грижели родителите на Тюни. След смъртта им мързеливците продължили все тъй да се излежават.
Съселяните им решили живи да ги заровят, за да не дават лош пример на младите. Поставили безделниците върху арба – количка с две колела, завили ги с продупчен килим и ги отнесли на гробището. Слънцето напичало. На Ули ѝ станало горещо, размърдала се и показала главата си изпод парцаливия килим. Тюни започнал да охка.
В тоя миг до гробището спрял непознат конник и запитал:
– Къде сте помъкнали тия хора?
– Безделници са те! Зле влияят на младите в селото. – отговорил един от селяните.
– Решихме живи да ги погребем. – допълнил мъжът, който тикал арбата.
– Е, дори и да не ги погребем живи, пак ще умрат, щом не искат да работят. – добавил друг селянин.
– Зима иде… – рекла една от жените.
– Коричка хляб не е останала в дома им. – тъжно поклатила глава една старица.
– Ще умрат от глад… – въздъхнала жена, слаба като вейка.
– Ние едва изхранваме децата си! Не можем да храним тези безделници! – развикали се всички.
Дожаляло му на конника и рекъл:
– Не ги погребвайте живи! Аз ще им дам чувал жито. Все някак ще изкарат зимата, а после може да им дойде умът в главата…
Тюни, като чул думите на конника, се провикнал:
– Пшеницата в чувала смляна ли е?
– А хляба кой ще го изпече? – мърморела Ури.
– Брей! – удивил се конникът. – Нима още се въдят такива хора на земята?
Пришпорил той коня си и препуснал.
Изплющял камшикът страховито, подскочили мързеливците, хукнали, та се не видели…
Източник: сайта http://www.fairy-tales.su/narodnye/
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата арменска приказка – “Плодовете на данъците“.
Към индекса за бърз достъп до арменските приказки.