Плодовете на данъците

 

Плодовете на данъците

Арменска приказка

 

Живял някога в Тевриз един персийски цар, обкръжен от везири и слуги. Веднъж царят казал на везирите си:

         Чуйте ме, везири! Така както си седим в двореца, ние никога няма да разберем, какво става из страната ни.

         Какво ще заповядаш да направим, господарю?

         Как какво? Ще се преоблечем като дервиши[1]. Ще обикаляме из страната и ще разберем, какво е нейното положение.

Преоблекли се царят и неговият пръв везир като дервиши, възседнали конете си и почнали да обикалят села и градове.

 

И ето че веднъж, в най-големия пладнешки пек, те стигнали до една цветуща градина. Мъчела ги жажда, затова извикали градинаря и го помолили да утоли жаждата им. А градинарят вместо вода им изнесъл два нара. Единият нарязал, изцедил сока му в една чаша и им я поднесъл. Царят и везирът изпили сока от нара и утолили жаждата си. А вторият нар градинарят им дал за из пътя.

 

Като се отдалечили малко, царят рекъл на везира:

         Виждаш ли, какво излиза, а? Ние двамата едва изпихме сока от един нар…. Каква ли огромна печалба получава градинарят от цялата си градина!

         Но той работи, затова получава награда за труда си.

Добре, ама царят си знае своето:

         Защо досега аз не съм въвел данък върху градините, а?

 

Върнали се те в двореца и царят наложил данък върху градините.

Минали две-три години. Царят и първият му везир отново се преоблекли като дервиши и почнали да обикалят села и градове. Стигнали най-сетне до онази градина и пак помолили градинаря да утоли жаждата им.

Обиколил цялата си градина градинарят, за да търси нар и да поднесе сока му на пътниците, но не можал да намери. В края на краищата открил един сбръчкан, изсъхнал нар, разрязал го и почнал да го изстисква, но колкото и да се мъчил, нито капка сок не капнала. Учудил се царят и попитал:

         Слушай, градинарю, преди две-три години пак бяхме поискали от теб нещо за пиене. Ти ни изнесе един нар и с неговия сок ние и двамата утолихме жаждата си… Защо в същата тази градина сега ти не можа да намериш нито един нар?

         Е, дервиш-баба – отвърнал градинарят, – не пожела царят тази градина да дава изобилен плод и градинарят да се възползва от това.

         Че какво направи царят? – попитали пътниците.

         Как какво направи? Наложи такива данъци, та ни разори съвсем. Не успяхме да обработим както трябва градината, повечето дървета изсъхнаха. Ето, това са плодовете на данъците… – въздъхнал градинарят и им подал съсухрения нар, от който капка сок не можал да изстиска.

 

Източник:

Азаран и Бюлбюл. Арменски народни приказки. – София : Изд. “Нар. младеж”, 1983, – 184 с.

Преводач – Дона Минчева.

Към следващата арменска приказка – “Пул Пуги – съдия“.

Към индекса за бърз достъп до арменските приказки.


[1]Дервиш – беден член на мохамеданско братство, който се занимава с гадаене и магии.