Всичко на света край има

 

Всичко на света край има

Татска приказка

 

Вървели двама странници край полето и що да видят: Крачи орачът подир плуга, но вместо волове, подкарва бик и хилав човек, впрегнати заедно да орат земята. Дожаляло им за нещастния човек, впрегнат заедно с бика.

– Грешно е да измъчваш тъй бедняка! Ето ти пари, купи си волове или още един бик, а човека пусни.

Орачът не се съгласил, а впрегнатият човек рекъл:

– Нищо, всичко на тоя свят край има…

 

Продължили те по пътя си.

Минали седем години, странниците пак минали от там. Гледат и не вярват на очите си: На полето домове се издигат, а край тях – лозя и градини зеленеят. Помолили да пренощуват в една от къщите – оказало се, че стопанинът е същия измъчен човек, който бил впрегнат заедно с бика. Зарадвали се, поздравили и го запитали:

– Как забогатя?

– Всичко на тоя свят край има… Почина алчният орач. Той нийде никого си нямаше. Остана всичкото му богатство за мен.

 

Пренощували пътниците. Благодарили за гостоприемството и отново тръгнали на път. Минали още седем години и пътят отново ги довел по тези места. Решили да потърсят добрия и трудолюбив стопанин. Намерили го, но едва го познали. Той вече управлявал на града. Поздравили го, а той рекъл:

– Всичко на тоя свят край има!

 

Минали още много, много години, преди странниците отново да се завърнат по тия места.  Потърсили своя познат, но той вече бил починал. Отишли да се поклонят пред гроба му. На надгробната плоча пишело:

“Всичко на света край има.”

Смъкнали шапки, поклонили се и продължили по пътя си.

 

Минали години и се случило така, че отново минали покрай гробището, потърсили гроба на своя познат, но не намирили нито гроба, нито надгробния камък. На това място сега път имало, по него арби потропвали, кервани от камили и хора минавали. Единият странник въздъхнал тъжно и рекъл:

– Прав беше бедният човек: “Всичо на света край има!”

– Нищо не е вечно – нито славата, нито богатството, нито даже гроба. Всичко идва и си отива… – добавил вторият.

И странниците продължили по пътя си.

 

Източник:

ЗОЛОТОЙ сундук. Сказки татов Дагестана”, Издательство “Наука”, Москва, 1974 г.

Сайт: http://www.fairy-tales.su/about_sait.html

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Дюлгерова

 

Към следващата татска приказка “Дружбата винаги носи победа”.

 

Към индекса за бърз достъп до татските приказки.