Дружбата – 1

 

Дружбата винаги носи победа

Татска приказка – първа част

Живял, казват, един богаташ. Имал той голям дворец с дълбоки изби, натъпкани със злато и скъпоценности, овощни градини с чудни дървета! Имал си и жена – красавица, която много обичал. Но не го радвали нито богатствата, нито двореца, ни градината, нито дори жена му. Нямал си богаташът най-скъпото – деца.

“Когато остарея, никой няма да тъгува за мен. На кого ще оставя богатствата си?” От такива мисли денят му на нощ се превръщал, а нощта му – на гроб приличала. 

Какви ли не лекари и знахари викал – лек не намерили. Накрая богаташът разгласил, че ако някой му помогне, с родни деца да се сдобие, ще получи от съкровищата му, каквото пожелае. Много хора идвали в двореца, какви ли не съвети давали. Търговци от далечен град също потърсили лек. Спрели пред дома на бедна старица.

– Добър вечер, майчице!

– Добре сте дошли!

– Приемаш ли гости?

– Нека при враговете ни гости никога да не идват! – рекла бабичката. – Заповядайте! 

Влезли търговците в дома на старицата. Споделила тя с тях бедната си трапеза. Извадили търговците от хурджуните[1] си вкусни сладки, предложили на бабичката и тя да похапне от тяхната храна. Пийнали чай, разговорили се.

– Ще ти дадем три ябълки – рекли гостите. – Занеси ги на жената на богаташа. Нека всеки ден да обелва по една ябълка. Плода сама да изяжда, обелките – на кобилата да дава. След девет месеца, девет дни и девет часа и девет минути ще роди син, а кобилата – жребче.

 

На сутринта старицата изпроводила гостите си и се разбързала към дома на богаташа. Завели я слугите при него.

– Жив и здрав да си! Вземи тези три ябълки. Дай ги на жена си. Всеки ден да бели по една – плода да изяда сама, обелките на кобилата да дава. След девет месеца, девет дни, девет часа и девет минути тя ще ти роди син, а кобилата – жребче.

Зарадвал се богаташът, угостил бабичката и насипал в престилката ѝ много златни монети.

– Ако се сбъднат думите ти, ще ти дам от съкровищата си, каквото пожелаеш. 

Дал богаташът ябълките на жена си, изпълнила тя заръките на старицата.

 

Минали девет месеца, девет дни, девет часа и девет минути. Жената на богаташа син родила. Ожребила се и кобилата. Зарадвал се богаташът, изпратил да доведат старицата със златна каляска. Седем дни и седем нощи пирували гостите. На осмия, щастливият баща завел старицата в съкровищницата. Рекъл ѝ.

– Вземи, каквото искаш!

Гледала бабичката, чудила се – никога такова богатство не била виждала. Напълнила престилката си със златни монети, поклонила се на богаташа и си тръгнала.

 

Минали три години и жената на богаташа родила втори син, а кобилата пак се ожребила. Пак пирували, щастливите родители, пак старицата богато дарили.

След три години – богаташът се сдобил и с трети син. Четиридесет дни и нощи празнували. За бедната бабичка, до края на живота ѝ като за своя майка се грижели.

 

Минали много години. Остарял богаташът. Сега на бастун се подпирал, трудно се движел. Знаел той – нищо на тоя свят не е вечно – ще дойде скоро и неговият край. Докато очите му все още виждали, докато можел да говори разумно – погрижил се за невръстните си синове. Построил им голям дом, в който за всеки от синовете имало еднакви стаи, с прекрасни килими, обковани със злато сандъци и всякакви скъпи вещи. Наредил да им ушият еднакви дрехи – едната нишка златна, другата – сребърна. Заповядал, да изработят красиви сбруи за конете, да изковат саби от най-здравата и гъвкава стомана, със злато и скъпоценни камъни да ги украсят.

Когато всичко било готово – поставили ги в новия дом.

На следващия ден богаташът извикал слугите – заповядал да изкопаят в двора огромна яма. Вътре поставили конете, родени от кобилата, която изяла обелките от трите ябълки. Храна и вода им оставили достатъчно, за да дочакат, синовете да пораснат и да отместят огромната скала, с която покрили ямата.

 

Когато усетил, че наближава краят на живота му, бащата казал:

– Знам, че скоро ще умра. Всичко, което имам, ще остане на синовете ни. Сигурен съм, че няма да ни посрамят. Като възмъжеят, покажи им скритите коне. После – сами ще решават…
 – Ще изпълня заръките ти. – рекла жена му.

Към втората част на татската приказка

Дружбата винаги носи победа – 2.



[1]Хурджуни – торби, които се премятат през гърба на коня.