AEDVIL

Дружбата винаги носи победа

Татска приказка – втора част

Много народ се стекъл на погребението на стария богаташ. Три дни го оплаквали, после го погребали. На осмия ден жената останала сама с невръстните си момчета. Минала година. Помен направили. След като се разотишли всички, майката се замислила:

– Ако в морето не се стичат реки – ще пресъхне. Ако човек със скръстени ръце стои – ще пропилее всичко.

От следващия ден тя започнала в богатите домове да пере бельо, да носи вода и да върши всякаква домакинска работа. Със заработените пари тя хранела и себе си и тримата си сина. 

Виждали хората това и си говорели:

– Как не се срамува да пере чуждото бельо?! Нима богатството на покойния малко ѝ се вижда?!

– Петни честта му!

– Съвсем е изоставила децата!

– За деца все плачеше, а сега не ги цени!

Говорели хората, а вдовицата продължавала да слугува в богатите къщи, за да изхранва себе си и децата с грошовете, които ѝ плащали.

Един ден, както винаги майката работела, а най-малкият ѝ син бил сред момчетата – мръсни и дрипави,  които играели на улицата. Една жена ги съжалила:

– Бедните деца! Никой не ги наглежда! Майките им чужди парцалки перат, а децата им – дрипави се скитат!

– Повечето от тях са бедняци…

– Ами майката на тримата сина?!

– Мъжът ѝ толкова съкровища остави! Не ѝ ли стигат?! – рекла друга жена.

– Какъв човек беше! Как го уважаваха хората! – възмущавала се първата.

– А тя за срам го направи! – допълнила втората жена.

И както винаги се случва – разговорът на двама и до трети достига. Така станало и сега. Вятърът довял разговора до най-младия от синовете на богаташа. Момчето било на четиринайсет години. “Значи, мама крие нещо от нас? –  помислило то. – Защо ли казват, че тя петни честта на баща ни?” Решило момчето да принуди майка си, да му отговори.

Нищо не казало на братята си. Изоставило играта, тръгнало майка си да търси. Намерило я – измазвала с глина плевнята на един богаташ.

– Мамо, гладен съм! Да вървим у дома!

– Сам иди да хапнеш. Не нося храна със себе си.

– Не! Без теб няма да ида! – развикало се момчето и тропнало с крак.

– Махни се! Не виждаш ли – работя! Не ми пречи!

Развикало се момчето и се престорило, че вдига камък от земята и иска майка си да удари. Стопанката на дома, в който работела вдовицата видяла това и се опитала да го успокои. Наложило се, вдовицата да си измие ръцете и да отведе сина си. “Никога децата ми не са се държали толкова грубо и невъзпитано.” – разтревожила се тя.

Като се прибрали в къщи момчето извикало:

– Искам да ям! Изпечи ми лаваши!

Лавашите са питки, приготвени от брашно, без закваска. Пекат се върху разжарените стени на тонур – глинена печка с тясна горна част – направена специално за печене на лаваши.

– Ако не ми ги изпечеш веднага, ще изпотроша всичко у дома!

Удивила се вдовицата, възмутила се: “Как може синът ми така да разговаря с мен?!” Обидила се, но премълчала. Приготвила тестото, започнала да пече лаваши. Синът здраво стиснал ръцете ѝ и я заплашил:

– Кажи ми истината! Останало ли е нещо от наследството на баща ни? Ако не ми кажеш, ще изгоря ръцете ти!

Развикала се майката, обсипала го с проклятия. Помолила бога, да убие сина ѝ – да го прати в седмото подземно царство. Момчето не се уплашило. Още по-здраво стиснало ръцете на майка си, настоявало, да му каже истината, но не я наранило.

– Погледни ме в очите! – рекла вдовицата.

Спогледали се – момчето – сърдито, майката – радостна, че синът ѝ вече е пораснал.

Май се налага да обясня нещо: В кавказките приказки, когато синът заплашва майка си, че ще притисне ръцете ѝ към горещите питки – лаваши, ако не му разкаже истината за баща му – това е показен гняв – театрален момент. Синът заплашва, майката проклина – но, всъщност, те не искат нищо лошо да се случи. Това е само сблъсък на волята, опит на порастващото момче, да докаже, че възмъжава и вече може да отстоява своето.

– Е добре, ще ти кажа истината. – рекла майката. – Извикай братята си. Нека и те да чуят.

Дошли синовете, майката започнала да разказва:

– Голямо богатство остави баща ви, но ми заръча, да не ви казвам, дорде не пораснете. Да вървим! Всичко ще ви покажа.

Повела майката синовете си към ямата. Накарала ги да преместят скалата. Отместили те скалата и видели конете. Един от друг по-хубави! Блестели гривите им на слънцето, заслепявали очите.
 – За всеки от вас има по един кон. – рекла майката.

После отвела синовете си до дома, който баща им построил за тях. Не дом, а палат! Един камък златен, друг – сребърен!

– Ето ви ключовете. За всеки от вас баща ви отделни покои направи.

Към третата част на татската приказка

“Дружбата винаги носи победа – 3”.