Човекът и Снегът
Арменска приказка
Побратимили се Човекът и Снегът. Веднъж Човекът рекъл на Снега:
– Предупреди ме, преди да пристигнеш.
Съгласил се побратимът му.
Доста време Човекът мързелувал – не се погрижил за себе си, не се запасил с дърва и брашно, с една дума – не се подготвил за зимата за зимата. Мислел си: “Побратимът ми ще ме предупреди, преди да пристигне. Тогава ще се приготвя да посрещна зимата.
Но зимата пристигнала. Тихо и кротко завалял сняг. Покрил с бял пухкав килим първо планините, после клисурите, а накрая и полето. Всичко живо се притаило, скрило се от студа.
Човекът се надигнал от постелята, открехнал прозореца и извикал:
– Е, побратиме, бял див си ти, а не побратим! Защо не изпълни обещанието си?
Снегът отговорил:
– Какво още да направя? Докато седях на върха на планината Марван, отвсякъде ме виждаха. Ти не ме ли видя? После се спуснах на върха на планината Кюрсин? Нима ти и това не видя?
Източник: сайта http://www.fairy-tales.su/narodnye/
Превод от руски език – М. Дюлгерова.
Към следващата арменска приказка – “Шапкарят“.
Към индекса за бърз достъп до арменските приказки.