Шапкарят
Арменска приказка
Веднъж при шапкаря дошъл селянин и донесъл овча кожа.
– Уший ми калпак от тая кожа!
– Добре, ще ти ушия.
Излязал селянинът и си помислил: “Кожата е голяма. Може би ще може да се скроят две шапки?” Върнал се обратно в шапкарницата и запитал:
– Кажи ми майсторе, можеш ли от тая кожа да ушиеш две шапки?
– Защо не? Мога.
– Щом е тъй, уший две шапки!
Тръгнал си селянинът, повървял малко и пак се върнал. Пак запитал шапкаря:
– А три шапки можеш ли да ушиеш от тая кожа?
– Защо не? Ще ушия три.
– А четири ще ушиеш ли?
– Ще ушия четири.
– А пет?
– Ще ушия пет.
– Разбрахме се. Уший ми пет шапки!
Доволен, селянинът си тръгнал, но алчността го загризала и насред път тръгнал обратно. Нахълтал в работилницата и запитал:
– Майсторе, а шест шапки ще ушиеш ли?
– Ще ушия шест, щом искаш.
– А седем? А осем?
– Защо не? И осем ще ушия.
След седмица селянинът пристигнал и запитал:
– Готови ли са моите осем шапки?
– Готови са. – отговорил майсторът.
Извикал чирака си и наредил:
– Дай му шапките, ушити от овчата кожа!
Чиракът донесъл осемте шапки – толкова мънички, сякаш не за глава, а за ябълка били направени. Погледнал ги селянинът, удивил се и запитал:
– Какво е това?
– Осемте шапки, които ти ми заръча да ушия от овчата кожа, дето я донесе.
– Но защо са толкова мънички?
– Сам помисли! – отговорил шапкарят.
Взел селянинът осемте малки шапки и дълбоко се замислил: “Защо такива малки шапки се получиха? Защо?”
Източник: http://armeniantales.narod.ru/ta020.htm
Превод от руски език – М. Дюлгерова.
Към индекса за бърз достъп до арменските приказки.
Към индекса за бърз достъп до “Приказки от други народи”.