Шапкарят

 

Арменска приказка

 

Веднъж при шапкаря дошъл селянин и донесъл овча кожа.

– Уший ми калпак от тая кожа!

– Добре, ще ти ушия. 

Излязал селянинът и си помислил: “Кожата е голяма. Може би ще може да се скроят две шапки?” Върнал се обратно в шапкарницата и запитал:

– Кажи ми майсторе, можеш ли от тая кожа да ушиеш две шапки?

– Защо не? Мога.

– Щом е тъй, уший две шапки!

 

Тръгнал си селянинът, повървял малко и пак се върнал. Пак запитал шапкаря:

– А три шапки можеш ли да ушиеш от тая кожа?

– Защо не? Ще ушия три.

– А четири ще ушиеш ли?

– Ще ушия четири.

– А пет?

– Ще ушия пет.

– Разбрахме се. Уший ми пет шапки!

 

Доволен, селянинът си тръгнал, но алчността го загризала и насред път тръгнал обратно. Нахълтал в работилницата и запитал:

– Майсторе, а шест шапки ще ушиеш ли?

– Ще ушия шест, щом искаш.

– А седем? А осем?

– Защо не? И осем ще ушия.

 

След седмица селянинът пристигнал и запитал:

– Готови ли са моите осем шапки?

– Готови са. – отговорил майсторът.

Извикал чирака си и наредил:

– Дай му шапките, ушити от овчата кожа!

Чиракът донесъл осемте шапки – толкова мънички, сякаш не за глава, а за  ябълка били направени. Погледнал ги селянинът, удивил се и запитал:

– Какво е това?

– Осемте шапки, които ти ми заръча да ушия от овчата кожа, дето я донесе.

– Но защо са толкова мънички?

– Сам помисли! – отговорил шапкарят.

Взел селянинът осемте малки шапки и дълбоко се замислил: “Защо такива малки шапки се получиха? Защо?”

Източник: http://armeniantales.narod.ru/ta020.htm

Превод от руски език – М. Дюлгерова.

 

Към индекса за бърз достъп до арменските приказки.

Към индекса за бърз достъп до “Приказки от други народи”.