AEDVIL

Битката на Рустам с войската на Чимечин

Втора част

Като се нахранили гостът благодарил и казал:

– Аз съм Рустам, синът на Зол, за който ти е говорил мъдрият Шейх-Ислам. И аз съм негов ученик. Не знам, дали съм толкова силен, колкото казва той, но утре ще сразим войските на Чимечин и ще освободим сестра ти.

Рано сутринта, Рустам извел коня си, облякъл металните си доспехи, тъкмо се канел да препусне към бойното поле, но го спрял момъкът:

– Драги Рустам, – рекъл синът на падишаха. – Ти не познаваш сестра ми. Вземи моя пръстен, покажи ѝ го – така тя ще ти повярва, че ми помагаш да я освободя. Хората на падишаха ме познават, аз не бих могъл да се приближа до двореца на Чимечин. Ще се сражавам с войската, както винаги, ще им отвлека вниманието. Върви! На добър час!

Благодарил Рустам, на два скока конят му стигнал до града на Чимечин. Край извора видял две девойки – едната с голяма златна делва, другата – с малка – сребърна. Първата девойка вече си била наляла вода и тръгнала обратно към двореца.

– Девойче, дай ми вода.

– Чужди ръце не бива да докосват делвата. – сърдито отговорила девойката.

Разгневил се Рустам. Хванал момичето за ръката. Не искал зло да му стори, а само да го сплаши – вдигнал го заедно с делвата, подхвърлил го високо над земята. Разляла се водата, хукнало момичето отново да я пълни. Второто девойче протегнало сребърната делва.

– За кого носиш вода? – запитал Рустам.

– За дъщерята на падишаха от Ашар, която господарят Чимечин плени и иска, днес тя да стане жена на сина му.

Незабелязано свалил Рустам пръстена и го пуснал в делвата.

– Кажи на бъдещата невеста първо да прецеди водата и после да пие.

Прибрало се девойчето, но дума не могло да издума – толкова било изплашено. Дъщерята на падишах Ашар била много умна. Досетила се, прецедила водата, намерила пръстена, заръчала:

– Иди отново на извора. Изплакни делвата и я напълни. На момъка кажи да отиде в гората, да се изкачи на високата скала под крепостните стени. Ще спусна въжена стълба, по която да се изкачи при мен. И никому нито дума за това! Даже сянката ти да не разбере!

Изпълнило девойчето всичко, както тя заръчала. Изкачил се Рустам. Като видяла непознат, принцесата искала да го блъсне в пропастта, но той я успокоил:

– Аз дойдох да те освободя. Разбрах, че си успяла да отложиш сватбата докато мине една година от смъртта на родителите ти. Още четирийсет дни си ги убедила да изчакат. Брат ти от трийсет и седем дни се бие, а сега отвлича вниманието на войските на Чимечин, за да те отведа незабелязано. Преоблечи се, спусни се по въжената стълба, скрий се в гората и ме чакай.

Облякъл Рустам сватбените дрехи, скрил лицето си под сватбеното було и зачакал. В полунощ дошъл женихът и се запътил към постелята на невястата си. Скочил Рустам, сграбчил го, тръшнал го на пода. Падишахският син примрял от страх. Хвърлил Рустам отгоре му невестинските дрехи, бързо напуснал двореца, отвел дъщерята на падишаха Ашар при брат ѝ.

На сутринта разгневеният Чимечин наредил всички мъже под седемдесет и всички жени под шейсет години да се приготвят за бой. Повел ги, заповядал им да изпепелят града на Ашар.

Речено-сторено! Плъзнали те из долината, изгаряли всичко по пътя си.

Събудили се братът и сестрата, оседлали конете, тихо излезли от двореца – да не събудят Рустам. Но той вече бил готов.

– Рустам, – спрял го братът. – ние знаем – никой не може с теб да се сравнява. Ненадминат боец си ти! Но ние със сестра ми искаме сами да отмъстим на враговете си. Въпрос на чест е!

Съгласил се Рустам, върнал се в дома им и се заел да приготвя угощение за новите си приятели. Когато гозбите били готови, излязъл да види, защо още не са се завърнали. Погледнал към планините – нито един жив човек не видял. Погледнал към морето – само мъртъвци лежали по брега.

– Къде са синът и дъщерята на падишаха Ашар? – разтревожил се Рустам. – Защо не ги виждам?

Метнал се на коня, три дни и три нощи препускал.  За четвърти път изгряло слънцето, утринните лъчи проблеснали и осветили брата и сестрата – лежали те мъртви под едно дърво.

В разгара на сражението братът пронизал сестрата, сестрата, брата. Погребал ги Рустам – под дървото, където загинали. Тъгувал, но вече не можел да им помогне.

Към третата част на “Битката на Рустам с войската на Чимечин – 3”.