Трите съвета

 

Арменска приказка

 

Живели някога мъж и жена – толкова бедни, че често коричка хляб нямали на трапезата си. Мъжът напразно търсел работа. Жената помагала на съседите, а те ѝ се отблагодарявали – давали, кой, каквото може, колкото да не умре семейството от глад. Веднъж нямало с какво да нахранят дори единственото си дете. Гледала майката сина си, гледала и въздъхнала:

– Ех, мъжо, май никога няма да се отървем от беднотията и нуждата! Ако отидеш на гурбет, може би в други градове ще намериш работа…

Сбогувал се бащата с жена си и детето си и тръгнал на път.

 

Дълго вървял. Стигнал до едно богато село. Наели го да се грижи за ябълкова градина. Направил си той мъничка колибка, заживял в нея. Само някакво скитащо коте обикаляло наоколо. Нямало с кого дума да издума. Неуморно се трудил той цяло лято. 

На есента стопаните на ябълковата градина се разплатили с него – дали му чувал с ябълки. Тъкмо в този момент оттам преминал негов съселянин –  търговец. Поклонил му се беднякът и рекъл:

– Заработих чувал с ябълки и това коте. Това е всичкото ми имущество. Моля те, предай го на жена ми.

– Добре, отговорил търговецът. Ще ги предам на жена ти, но първо трябва да продам стоката си.

 

Пътувал търговецът из далечни страни, продал част от стоката си. Стигнал до задморски край, дето всичко си имали, но ябълки никога не били виждали. Продал търговецът ябълките – цяла камара жълтици получил за тях. Продължил пътя си. Стигнал до друга страна. Продал останалата стока в царския дворец. А там – всичко от хубаво по-хубаво, само едно било лошо – пълчища от мишки търчали навсякъде.

– Няма спасение от тях! – въздишали слугите.

– Мога да ви избавя от тая миша напаст. – рекъл търговецът.

Разказали на царя, че чуждоземец обещава да ги избави от мишите орди. Извикал той търговеца при себе си, рекъл му:

– Вярно ли е, че можеш да ни отървеш от мишките?

– Да. – отговорил търговецът.

– Чувал със злато ще ти дам, ако прогониш тези отвратителни гадинки. – обещал царят.

А котето вече било пораснало. Станало голям и лаком котарак. И както бил изгладнял! Изскочил котаракът от торбата, спуснал се подир мишките, подгонил ги. Здравата си похапнал, някои мишки удушил, другите – прогонил.

Царят не можел да се нарадва – наредил да напълнят чувал с жълтици, дал го на търговеца и той по живо по здраво се завърнал в родния край.

Честен човек бил търговецът, никога за чуждо имане не бил ламтял. Предал парите и рекъл:

– Ето, това ти изпраща мъжът ти.

– Какво да правя с тая камара злато? – зачудила се тя.

– Каквото си поискаш. – засмял се търговецът, като си спомнил за ябълките и котето.

С част от парите жената построила разкошен дом и пратила сина си да се изучи.

 

Минали много години. Беднякът успял да заработи само три жълтици за това време. Решил да се завърне у дома. Наложило се да пренощува у един селянин. Заварил стопаните да празнуват. Поканили го на масата, гостили го. Гледал той – всички похапват, смеят се, разговарят. Само един човек мълчи, дума не издумва.

– Защо този гост все мълчи? – запитал беднякът.

– Всяка негова дума е златна! – отговорил стопанинът.

Изумил се беднякът, извадил една жълтица и помолил:

– Нека да каже нещо.

– Докато смъртта не дойде, няма да умреш. Не се бой от дълбокото.

Още повече се учудил беднякът, извадил втората монета и рекъл:

– Ето ти още злато. Говори!

– Най-добра е тази, която обичаш от все сърце. – промълвил мълчаливецът.

– Е, да става, каквото ще! – махнал с ръка беднякът. – Мъдро говориш. Вземи и последната ми монета.

– Когато кихнеш, спри и помисли! – рекъл мълчаливецът.

 

На сутринта беднякът благодарил на стопаните и пак тръгнал на път. Скоро стигнал до малко село. Видял – тълпи се народът около кладенеца.

– Какаво става тук? – запитал беднякът.

– Беда! Ужасна беда! Вода има само на дъното на кладенеца. Но който се спусне долу, не се завръща. Скоро всички ще умрем от жажда. Опитай се да извадиш вода, странниче! Ако успееш, всеки от нас ще ти даде по една жълтица.

Спомнил си беднякът думите на мълчаливеца: “Докато смъртта не дойде, няма да умреш. Не се бой от дълбокото.” И рекъл:

– Е, все някога ще се мре… Не се страхувам от дълбокото. Ще се спусна в кладенеца.

Спуснал се той, налял вода, но изведнъж някой го сграбчил за крака. Обърнал се и що да види! Камара от черепи! До тях голяма маса, а върху нея седят гарван и жаба. Гарванът проговорил:

– Отговори на въпроса ми! Ще ти отсека главата, ако не отговориш правилно.

– Питай!

– Виждаш ли тая жаба? Заслужава ли тя да се оженя за нея?

– Най-добра е тази, която обичаш от все сърце. – отговорил беднякът с думите на мъдрия мълчаливец.

Още рекъл-неизрекъл, пред очите му гарванът и жабата започнали да растат и да се променят, превърнали се в прекрасен момък и чудно красива девойка.

– Ти ни освободи от злата магия. – рекъл момъкът. – Благодаря ти. Щедро ще те възнаградя.

И дал на бедняка красиво извезана кесия, пълна с жълтици.

– Ако добър човек вади жълтиците и за добри дела ги ползва, те никога не свършват. – рекла красавицата.

Благодарил беднякът. Щом прибрал кесията в джоба си, момъкът и девойката изчезнали. Излязъл той от кладенеца, изнесъл стомна с вода. Селяните щедро му се отблагодарили. И в тоя миг кладенецът отново се напълнил догоре с вода.

 

Купил си кон беднякът, а и нали вече не бил бедняк! Скоро стигнал до родния край. Гледа – на мястото на бедната им къщурка разкошен дом, край него – пищна градина. Погледнал през прозореца. Видял жена си да разговаря с красив младеж. “ А, значи тъй! – помислил си той. – Без мен млад и богат мъж си си намерила! Ще видиш ти!” – и сграбчил оръжието си. Но преди да успее да стреля, кихнал. Спомнил си думите на мълчаливеца, за които дал последната си жълтица. Спрял и се замислил. Изведнъж чул, как младият човек рекъл:

– Нани-джан[1], защо ли още няма вести от тате? Мъчно ми е за него.

А жената отговорила

– Ех, бала-джан[2], изплаках очите си по баща ти. Как ми се иска да се завърне и да види, колко е пораснал сина ни!

Бащата тутакси отворил вратата, втурнал се в дома, прегърнал невестата и сина си.

И винаги благославял мълчаливеца, като си спомнел, как дал единствените си три жълтици за мъдрите му думи.

Ето, как при бедняка дошло щастието. Дано и вас да ви споходи!

 

Източник: сайта http://www.fairy-tales.su/narodnye/

Превод от руски език – М. Дюлгерова.

 

Към следващата арменска приказка “Човекът и снегът“.

Към индекса за бърз достъп до арменските приказки.

 


[1]Нани – мамо, джан – мила.

[2]Бала-джан – мили сине.