Трите кутийки

 

 

Трите кутийки
Австрийска приказка

Една бедна старица имала дъщеря на име Анна-Мария. Веднъж, когато момичето се връщало от училище, срещнало старец-бедняк. Той бил много гладен. Помолил за къшей хляб. Доброто девойче го съжалило. Разделило закуската си с него. Непознатият благодарил и дал на момичето три кутийки. Предупредил го, да не ги отваря три години. Докато ги разглеждало, старецът изчезнал.

След три години майката на момичето починала, а бащата довел зла мащеха. Тя карала Анна-Мария да работи от сутрин до вечер. Когато момичето се разплаквало от глад и умора, мащехата го биела и го наричала “Вечна ревла”.

Веднъж мащехата дала на завареничето стара, мърлява рокля и заповядала да я изпере, тъй, че дрехата да заблести като слънце. Колкото и да се стараела Анна-Мария, колкото и да я търкала и плакнела, тя не ставала по-чиста. Момичето знаело, че мащехата пак ще крещи и ще го бие. Заплакало горчиво.
И тогава, внезапно си спомнило за трите кутийки, скрити в стаята му. Изтичало, взело първата кутийка, отворило я. Видяло прекрасна рокля, грейнала като утринно слънце. Зарадвало се, занесло прекрасната дреха, дало я на мащехата си. А тя се развикала, че иска ленена дреха, толкова тънка, че да може да я промуши през пръстена си.
Отново заплакало нещастното девойче и с наведена глава се върнало в стаята си. Там отворило втората кутийка и що да види?! Вътре имало дреха от чист лен, толкова тънка, че през пръстен да я провре, все тъй прекрасна ще си остане.
Взела Анна-Мария ленената дреха, отнесла я при мащехата си. Като видяла, че прищявката ѝ пак е изпълнена, още повече се разсърдила и поискала замък от стъкло, по-висок от най-високата планина.
Какво да прави? – зачудила се Анна-Мария. Върнала се в стаята си. Взела третата кутийка. Отишла насред равното поле и я отворила. Мигом кутийката изчезнала. Пред изуменото девойче се извисил прекрасен дворец от чисто стъкло.
Като го видяла мащехата хукнала по стъклената стълба. Тичала, тичала, дотичала почти до върха. Внезапно се препънала и полетяла надолу. Паднала на земята. Строшила си врата.

В това време Анна-Мария внимателно се изкачвала по стълбата. Оглеждала се. Радвала се на гледката – от хоризонт до хоризонт се разстилали поля и гори, чисти извори бликали, вливали се в спокойни реки, които обилно напоявали земята. Цъфтели цветя, овошки се свеждали от тежък плод.
Слънчевите лъчи преминавали през стъклените стени на двореца, виели се като дъга около девойчето, превърнали се в невиждана, нечувано красива рокля, сплитали се като корона около косите му.

Kris-Uud_dygi
Ана –Мария стигнала до върха на стълбата. Там я чакал прекрасен принц. Влюбил се той в нея, предложил ѝ ръката и сърцето си. Оженил се за нещастното сираче. Живели дълго и щастливо. И кой знае, може още да живеят там – в стъкления си замък.

 

Е, не успях да открия образ на стъклен замък, но намерих прекрасни снимки – омагьосаните ледени замъци на Брет Кристенсен. Прочетете статията:

http://www.lifeswanderlust.com/the-enchanted-ice-castle/?lang=bg

Вижте:

Ice Castle

ice-castles2

 

ice-castle-design-arctic-artistry-designboom-06

 

 

 

 

 

ice-castles7

 

 

 

 

За да видите снимката в по-голям размер, кликнете върху нея.

 

https://news.artnet.com/wp-content/news-upload/2015/02/ice-castle-design-arctic-artistry-designboom-06.jpg

http://www.lifeswanderlust.com/wp-content/gallery/ice-castles/ice-castles7.jpg
Източник: http://skazochnikonline.ru/index/tri_korobki/0-1857
Превод и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова

 

На първата снимка – скулптура от преливащо се диахронично стъкло – творба на английския дизайнер Крис Ууд – от сайта:

http://www.obekti.bg/images/stories/articles/15568/o.jpg

 

Към следващата австрийска приказка: “Три чудесни риби“.

Към индекса “Австрийски приказки“.

Към индекса “Приказки от други народи“.