Тайнственото подземие – 1

 

Първа част на австрийската приказка “Тайнственото подземие”

 

Някога, много, много отдавна живял един ковач. Бедно момче-сираче му помагало в ковачницата – учело се на занаят. Майсторът все бил недоволен. Непрекъснато го хокал. Един ден го прогонил от дома си:
– Събирай си вещите и се махай!
Дума не продумал сиракът – знаел: С ковача е безсмислено да спори. Нищо лошо не бил сторил. От сутрин до вечер се потял пред огнището в ковачницата. Изпълнявал всичко, което майсторът искал от него, а той сякаш търсел, за какво да му се скара.
Излязло момчето пред ковачницата, видяло захвърлена шпага. Спомнило си – войникът, който я донесъл не харесал работата на ковача и разгневен захвърлил сабята.
– Защо да ръждясва?! Ще я взема със себе си. Шпагата винаги може да потрябва.
Тръгнало сирачето по света. Дълго се скитало – работа търсело. Но къде ти! Най-често го отпращали, а когато все пак му заръчвали да свърши нещо, сух хлебец и водица само му давали. Въпреки това, сирачето пораснало – станало здрав и силен момък.
Веднъж, докато пак си търсел работа, хората му показали графския замък на върха на планината и рекли:
– Опитай, иди в замъка. Може да имаш късмет. Графът все не може да си намери пастири. Никой не иска да се наеме да пази стадото му, защото пасището е омагьосано.
Отишъл момъкът в замъка. Графът приветливо го посрещнал.
– Ако не се страхуваш от привидения, ще станеш мой пастир. Щедро ще ти се отблагодаря, ако се грижиш добре за стадото. Отваряй си очите на четири! Не пускай животните в омагьосаното пасище! Нека да пасат само край замъка, на долната поляна.
– Добре, – съгласил се сиракът, – наемам се да опазя стадото.
Уговорили се за заплащането и на другия ден момъкът извел животните на паша. Но тревата на поляната била суха и бодлива. Животните се разбягали на различни страни. Търсели по-свежа и мека трева. Тичал подире им пастирът, едва успял да ги опази. До вечерта грохнал от умора. Едва влачел крака. На следващия ден – се случило същото. Момъкът едва успявал да спре животните, които все тичали към сочната трева в омагьосаното пасище.
– Ама че работа! При ковача работата ми не беше лесна. Да паля огнището, да удрям с чука по наковалнята май е по-добре, отколкото да тичам по цял ден из ливадата.
Вечерта момъкът едва се добрал до постелята си и веднага заспал. Толкова бил уморен!
На третия ден – също. На четвъртия му омръзнало до смърт това търчане.
– Какво му е страшното на горното пасище?! Жива душа не се мярка. Тревата е свежа. Ще пусна животните там. Нека да си похапнат. Като се нахранят, сами ще се върнат.
Стадото само това чакало. Втурнали се животните, бързо се нахранили и полегнали да си починат. Пастирът – също полегнал на припек. Свирчица започнал да майстори.
Изведнъж зазвънели звънчета и хлопки. Погледнал момъкът и що да види! Бяга стадото, след него дракон лети. Удря с опашка – вековни дървета с един удар поваля. Огън бълва, където мине, пепелище след него остава.
Притаил се момъкът зад един бор, приготвил шпагата си, зачакал. Щом драконът се приближил, замахнал и с един удар го промушил. Грохнало чудовището, тупнало на земята, планината се разтресла.
Видял момъкът – на шията на дракона завързано желязно ключе. Взел го и го скрил. А дракона хвърлил в най-дълбоката пропаст. Никой да не научи за него. Прибрал стадото, легнал да спи, а за дракона никому нито думичка не казал.
На сутринта отново завел стадото в омагьосаното пасище. Цял ден се излежавал в тревата и свирукал със свирчицата, която си направил.
Свечерило се. Изведнъж пак чул тревожния звън на звънците и хлопките. Видял – стадото бяга, след нето дракон с две глави лети. Размахва опашка – наляво и надясно дънери падат. Огън бълват главите драконови, изпепеляват посечените вековни дървета.
Замахнал пастирът с шпагата, с един удар убил двуглавия дракон. На шията му видял сребърно ключе да виси. Взел го и го скрил. Дракона в пропастта търкулил.
На третия ден се случило същото. Цял ден стадото било в омагьосаното пасище. Момъкът пак се излежавал в тревата, свирил със свирчицата. Привечер пак зазвънели звънците, още по-тревожно звучали хлопките. Още по-бързо тичало стадото. След него – триглав дракон лети. Удря с опашка, скали троши. Бълва огън, стопява ги. Скрил се момъкът, извадил шпагата и щом драконът се приближил, промушил го. Само с един удар го убил. Гледа – златно ключе виси в основата на трите драконови шии. Взел го, скрил го при другите две. Дракона в пропастта хвърлил, никой да не узнае за него.
И все тъй – ден след ден – водел стадото в омагьосаното пасище. Излежавал се в тревата, свирел с дървената свирчица. Живот си живеел пастирът! Удивлявали се хората:
– Ама че смелчага!
– От привидения не се страхува!
– От чудовища не се бои!

Какво се случило по-нататък ще научиш от втората част на австрийската приказка: “Тайнственото подземие – 2”.